Calendar

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

КОМПЛЕКСНА ЦЕЛЕВА ПРОГРАМА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ОБЩОБЪЛГАРСКА ОБЩНОСТ

VIII. Общобългарска обществено-политическа и социално-икономическа система.

1. Обществено-политическа система.

1.1. Съвременната модерна обществено-политическа система на устойчивото развитие се гради на основата на върховите научни и технически достижения на гражданското общество на Общобългарска общност. Тя е система на държавното и обществено-държавното начало в организацията и управлението.

1.2. Единното гражданско общество на Общобългарска общност от страните суверен, полусуверен и общностните организации на българите в страни с граждани и организации на Общобългарска общност се гради на принципите на панлоготелкоопсферизма (преобладаващ мисловно-волеви кооперативизъм).

1.3. Цялостната обществено-политическа система и гражданското общество на Общобългарска общност е система на кооперативен ноосферизъм, осъществяваща цивилизационна синтетическа революция.

1.4. Ноосферният кооперативизъм като единна гражданска система на управление изгражда научно-логотворческо, волево коопериране на собственост, интелект, труд и капитал на гражданите на общността, държавите и организациите на българите по света и утвърждава ноосферния характер на труда за премахването на възможностите за експлоатация на човек от човека.

1.5. За успешна реализация на проблемите по т.1.4. в работата на кооперативни граждански организации на общността се залагат преимуществено принципите на доброволност, научност, научна организация на труда и управление, на изграждане, творчество и справедливо разпределение на доходите, културните ценности и интелектуалните продукти.

1.6. Обществено-политическата система на Общобългарската общност съчетава активното участие в изграждането, утвърждаването и развитието на цялостна ноосферна гражданско-политическа система на кооперативен принцип, с пряко участие на гражданското непартийно общество в управлението в съответните страни, територии и организации на българите по света. За целта е необходимо да се внедри обществено-държавно начало в управлението на Общността, държавата и обществото.

1.7. Ноосферният кооперативизъм като форма на устойчиво развитие на обществено-политическа система осъществява преобразуването на съществуващата обществено-политическа система чрез реализация на:

– системно императивно преобразуване на информационната, технологическа и екологическа система на развитие;

– системно индивидуално и обществено човешко, мисловно, творческо и волево преобразуване за всестранното хармонично и универсално цялостно творческо развитие, преодоляване на професионалния кретенизъм – убеждение на парламентаристите за зависимостта на световно-историческото и бъдещо развитие от мнозинството на парламентаристите с техните гласове. Непрекъснато образование като форма на живот; формиране космопланетарно (чрез космизация, екологизация и ноосферизъм) на интелекта и духовността (пространство на човешкото съзнание), т.е. преобразуване на качествата на личността и обществото;

– интелектуално-иновационно (иновационно, интелектуално и креативно) – подчинено на влиятелно лице преобразуване, като проява на интелектуалноемка, научно и образователноемка а иновационна икономика общество на изменението, в което функционират и се развиват общността, страните и организациите на българите по света;

– прилагане на непрекъснато и всеобщо висше образование за изграждане на образователна икономика и образователно гражданско общество;

– квалитетно (качествено) преобразуване начина на живот и бит на човека и гражданското общество чрез преобразуване на образованието и  обществения интелект и премахване на античовешкия, антиекологичен и антиноосферен фактор на капиталорационализацията на бита, като изход от глобалната екологична катастрофа на управлението на социоприродната ноосферна хармония.

1.8. Обществено-политическата система да включва и рефлесивно-методологична промяна за формиране на специфичен тип предпоставка на ноосферната политическа система – вътрешен механизъм на преход към некласическо управление на историята чрез устойчивия ноосферизъм на базата на специализирана методика.

1.9. Специализираната методика за промяна и повишаване качеството на науката и процедурата на научните познания в единство с цялостната промяна – “теория на наблюдателя” за тотално некласическо бъдеще на човешката и Общобългарска общност и ноосферното битие на човечеството обезпечават:

– система за разширяване принципа на допълнителностните и антропни (човешки) принципи;

– действие на презумпцията “всеобхватно космическо общество;

– действие на принципа за големите еколого-човешки достижения, показващи връзката на решените глобални екологични проблеми с глобалното опазване от хората на собствената си природа и решаване проблема за социалната справедливост, установени с внедряването на нооосферизма;

1.10. Обществено-политическата система на Общобългарска общност включва на централно равнище: единна научно-светогледна партия на устойчивото развитие на гражданското общество и партии на социално-идеологичен принцип и на местно равнище – в съответните териториални суверенни и полусуверенни държави и в териториални български организации в страни с преобладаващ български или небългарски етнос – партии на социално-идеологичен принцип, на базата на равнопоставеност. Те реализират задължително основополагащите, научно обосновани принципи и политики за устойчиво развитие на базата на ноосферизма като основна геологическа сила за общопланетарно развитие.

1.11. Участието в управлението и в обществено-политическия живот на държавната и общностна ноосферна формация се осъществява на базата на всеобщо избирателно право на гражданите, в съответствие с Конституциите на съответните държави и Конститутивния регламент на Общността на българите по света.

2. Социално-икономическа система.

2.1. На Общобългарската обществено-политическа система съответства социално-икономическа ноосферна система, функционираща на базата на ноосферизма – научната основа на устойчивото развитие на обществото.

2.2. Социално-икономическата система на Общобългарската общност и гражданите й развива специализирана ноосферна квалитетна (качествена) икономика, на основата на управлението на общностната, личната, гражданската и обществена финансова, имуществена, интелектуална и трудова собственост. Препоръчителна за държавната формация стратегия и конституционална форма на собственост е публичната (държавна), личностна и гражданска кооперативна (ноосферна, научнообоснована) собственост, като първооснова за разгръщане на устойчивото развитие на гражданското общество и държавните формации.

2.3. В основата на социално-икономическа система се залага принципът за внедряване и ускорено устойчиво развитие на лого (мисловната), високоинтелектуална, волева наука, техника и технологии.

2.4. Основавайки се на достиженията на науката в глобално, общностно, държавно и гражданско равнище и на колективните (обществени) разум и воля, социално-икономическата система осъществява стратегия на устойчивото ноосферно развитие в условията на общностния ноосферизъм – високотрехнологичен, превръщащ съвременните научно-технологични достижения в процес на повишаване качеството на управление на социално-икономическо развитие и социоприродната еволюция. Те се осъществяват за благото на човека и съхраняване на всеобщото богатство за живота на Земята.

2.5. Социално-икономическата ноосферна система на устойчиво развитие на общността прилага кибернетическа и компютъризирана методология на управление на основа на признаване правата на гражданите, стремящи се към висши цели за света, за единение на социално-икономическа, духовната и цялостна дейност на човечеството, касаещи всички жители на Планетата.

2.6. Социално-икономическата ноосферна система и разпределението на трудовите и интелектуалните блага реализират кооперативния принцип “Един за друг, всеки за всички”, чрез развитие на интелектуално-мисловната и практически волевата мощ на партньорите на гражданската общност, с тяхната обединена система за развитие качеставата на човека и превръщането им в професионална универсалност и компетентност, обезпечаващи активно перманентно участие на гражданите в решаване отговорностите за всичко живо на Земята и за адекватно управление на социоприродната еволюция от обществения интелект (колективния разум на обществото, човечеството)

2.7. Обезпечаване замяната на частната капиталистическа собственост с кооперативно-обществената и публична форма на собственост върху средствата за производство и формиране на нов тип производствени отношения. Да се обезпечи възможно по-мащабно доброволно коопериране и преустройство на дребната капиталистическа частна собственост на едноличните собственици.

2.8. Елиминиране на олигархичния капиталистически модел на икономически отношения (неолиберален капитализъм) на стратегията на преразпределението и индустриалните и финансови капиталистически политики.

2.9. Преустройство на многосекторната в единна ноосферна икономика.

2.10. Обезпечаване кооперативно обществено демократично устойчиво социално-икономическо развитие на Общността, суверените, полусуверените и друг вид страни и организации на гражданското общностно общество.

 

IX. Ноосферното гражданско общество – социални слоеве и граждански организации.

1. Ноосферно гражданско общество.

1.1. Ноосферното общество е духовно единно, устойчиво развито и общностно, национално помирено социално и политически, безкласово, кооперативно- обществено гражданско общество, с единен научен светоглед, наука, морално-ценностна система и стремеж към единение на цялото човечество – общество на братството и справедливостта.

1.2. Съвременното ноосферно гражданско общество е общество на ноосферния хуманизъм, ноосферната култура и образователното дело, със заменена система на насилствени протестни действия на малцинството над държавните институции и мнозинството от гражданите със система на равнопоставен интелектуално логически и правен диалог и дейност.

1.3. Разпределението на благата – доходи, културни ценности и интелектуални продукти, в ноосферното гражданско общество се извършва на принципа на социалната потребност и кооперативизма.

1.4. Ноосферното гражданско общество е общество на равноправни и свободни граждани, обединени в единни обществени, неправителствени организации, териториално-административни, държавни институции и други формации.

1.5. Устойчивото развитие и духовно единение, братството, справедливостта и свободата като общобългарски идеал и учение за справедливо развиващо се хуманистично, културно и образователно общество на гражданите, със сътрудничество, равноправие, взаимопомощ, свобода и равноправие, е етап от развитие на човечеството и Общобългарската общност, в хода на борбата им против всяка несправедливост, още от дълбока древност до сега.

1.6. Ноосферното гражданско общество работи за морално възпитание на всеки свой член-партньор, на висока култура, съзидание и творчество на велики прояви на човешкия дух и хуманизъм, за единна общност, колективизъм и кооперативизъм, съвременна и бъдеща ноосферна история на човечеството.

1.7. Мисията на обществото на ноосферизма и ноосферния хуманизъм е първооснова на излизането на човечеството и общността от еколого-катастрофичното състояние, обезпечавайки баланса на триединството “природа – човек – общество”.

1.8. Хуманизмът като ядро на ноосферното общество е неговата научно-светогледна система за осъзнаване и управление на себе си, на основата на цялостна духовно нравствена и ценностна система, материална и духовна култура и всеобхватно, всеобщо и постоянно образование.

1.9. Цялостната система на устойчивото развитие на ноосферното гражданско общество се гради от личности, осъществяващи стопанско развитие на Земята, съхранявайки себе си в рода и работейки за живота на биосферата и непрекъсваемостта на взаимовръзката между човешкия живот и всички живи същества. Това битие на ноосферния човек въз основа на ценностите и нравствеността на гражданското общество се базира на:

– работа за благото на природата и цялото човечество (а не за отделни лица и групи);

– работа за духовно-нравствено здраве на човека, демографското му развитие и ограничаване на ноксите (вредните въздействия) и инвалидизирането на физическите лица, осъществявайки духовно-просветния идеал на обществото.

1.10. Характерна черта на ноосферното гражданско общество е работата на всички негови членове партньори за премахване на социалните различия между града и селото, между хората на умствения и физически труд, между различните социални прослойки и професионални групи.

2. Граждански организации, социални слоеве и прослойки. Структура, слоеве и прослойки на общността

2.1. Общността е безкласова структура, възрастово диференцирана, с борба срещу неприемливата тенденция към демографско застаряване на населението и силно проявен слой на интелектуалния труд, нарастване на градовете за сметка на селата.

2.2. Общността е формирана на принципа на равнопоставеност на женския и мъжкия труд, недопускаща ползване на детския труд.

2.3. Равнопоставени с работещите и интелигенцията са членовете партньори на общността и държавните формации на специализирания слой на държавните служители, армията и полицията, отговорни за реализиране на правителствените и парламентарни разпоредби и защита на националната и социална сигурност на гражданите, страните и общността.

2.4. В рамките на Общобългарската общност няма формиран слой на физически и юридически лица с антибългарски, античовешки и криминален характер.

2.5. Носителите на криминални и противообществени прояви членове на ноосферно гражданско общество са обект на перманентната правово регламентирана, ускорено действаща, добре структурирана, работеща и реализираща правово наказателно преследване, съдебна система със завишена степен на наказателна отговорност при наличие на античовешки и антибългарски прояви и осъществяване на чужди, небългарски интереси – интереси на други страни, престъпни групировки и олигарси, опозоряване името, достойнството и честта на общността, българските общност и граждани на българските държавни и други формирования и отечества по света.

Правосъдната система, нейното устройство и дейност, структура и управление, обезпечават и реализират върховенството на закона – международно, национално българско, световно, европейско и общобългарско равнище. Етичната комисия на Общобългарската общност е с превантивно поле на дейност.

2.6. Сред отделните слоеве на гражданското общество, наред с общите задачи, прояви и дейности, заложени в регламентите и програмно-устройствените документи, се реализират и допълнителни целеви програми и задачи, обезпечаващи устойчивостта на ноосферното развитие на базата на общобългарските общностни, държавни и граждански институции и организации.

 

 

X. Ноосферен модел на политическо, общностно и държавно устройство и управление през XXI век.

1. Моделът на политическо, общностно и държавно устройство и управление се залага в Конституцията на държавите суверен и автономни републики и области, и други административно-териториални единици и в Конститутивния регламент на Общобългарската общност.

2. Общобългарската общност е с върховен орган на управление Общо събрание (Конгрес) на пълномощниците на местните и централни регионални, зонални и подзонални организации на българите по света, избрано и осъществяващо дейност на основание изискванията на Общобългарската доктрина, Конститутивния регламент на общността и Устава на ООБ – централна формация на Общобългарската общност.

3. Други ръководни органи в Общобългарската общност.

3.1. Общобългарската общност е парламентарно-председателска (президентска) ноосферна гражданска общност с двукамарен Общобългарски парламент от депутати, избрани от организациите на българите по света, сформиращи безпартийни, териториални и/или тематични парламентарни групи, по реда и начина, уредени в Конститутивния регламент.

3.2. Отзоваване на депутат се осъществява по изключение, след решение на Съда или с решение на Етичната комисия на ООБ или на Камарите на Парламента, потвърдено с решение на Етичната комисия за депутати в Долната камара и на Общото събрание на ООБ за депутати в Горната камара, при условия и ред, определени в Регламент на ОБП.

3.3. Глава на политическото управление на Общобългарската общност е Председателят на ООБ с трима Заместник-председатели – равноправни членове на Председателството: Първи Заместник-председател, Заместник-председател по законодателната дейност, вписващи се в Регистъра на Съда и Заместник-председател – ръководител на изпълнителната дейност, вписващ се в регистъра на Съда или на Председателството на ООБ с права, определени му с Конститутивния регламент и/ или със специализиран Указ на Председателя на ООБ.

3.4. Изборът, правата, отговорностите, освобождаването на Председателя, Заместник-председателите и членовете на Председателството се осъществява на основание изискванията, реда и начина, заложени в Конститутивния регламент.

3.5. Изпълнителната власт на общността се осъществява от Изпълнителен съвет (Министерски съвет), съставен от Председател, Заместник-председатели, определени с решение на Общобългарския парламент и членове, секретар – координатори, работещ по правила и ред, утвърдени в Конститутивния регламент и Указ на Председателя на ООБ.

3.6. Изпълнителният съвет разработва, прави допълнения и промени, и реализира стратегия и Комплексно-целева програма за устойчиво развитие, на базата на решения на Общобългарския парламент.

3.7. Препоръчителен модел на политическо и държавно устройство на страните – суверен и полусуверени, и автономните териториални единици от системата на Общобългарската световна общност е:

3.7.1. Държави – парламентарно–президентски републики, с държавен глава – Президент – Министър председател.

3.7.2. Парламент (Народно събрание), включващ парламентарни групи на депутати от политически организации – партии, не повече от 2 – 7 на брой и единна гражданска специализирана, непартийна, неправителствена организация с политическа цел – устойчиво развитие на страната с равен брой депутати с или с преобладаващ брой 2/3 от депутатите на партиите, с цел перманентен граждански контрол и перманентно участие на гражданското общество в държавното управление (Възможен вариант е две партии и единна гражданска организация с равен брой депутати на всяка една от тях).

3.7.3. Президентът се избира с пряко участие на гражданите на страната и изпълнява функциите и задълженията и на Председател на Министерския съвет.

3.7.4. Министерският съвет осъществява изпълнителната власт и управлението на държавата. Членовете му се избират от Парламента по предложение на Президента, в състав от министри и зам. министри – лица – представители на отделните партии и организации на гражданското общество, с брой пропорционален на броя на депутатите, избрани от тях в действащия Парламент (Народно събрание). Редът за избора и освобождаването на членовете на Правителството става на основание закони, утвърдени с решения на Народно събрание.

3.7.5. Политическите партии и единната специализирана гражданска неправителствена организация за участие в избори, управлението и гражданския контрол, се учредяват и развиват дейност на основание изискванията на закона за политическите партии и гражданските организации и тяхното участие в държавното управление.

3.7.6. Не се допуска учредяване на партии, организации и дейности на етнически, верски и езикови принципи.

3.8. Държавните органи за управление и държавните институции реализират перманентно национално, религиозно, езиково, политическо и етническо помирение.

3.9. Медийната и социологическа дейност в страната се реализира от средствата за масова информация и печат – държавни, частни и кооперативни, на равноправни начала.

3.10. С цел повишаване ефективността на държавната администрация, се изгражда електронно правителство.

 

XI. Общностни средства за масова информация и печат. Взаимодействие със СМИ, печат и Интернет, държавни и частни социологически агенции и с държавните институции и органите за държавно управление.

1. Общностни, държавни и местни електронни и печатни средства за масова информация. Изграждане, ръководство и взаимодействие.

1.1. Общностните организации на ноосферното гражданско общество изграждат като собственост на специализирани кооперации или кооперативни предприятия с предмет на дейност масова информация, реклама и печат, които се регистрират и развиват дейност по Закона за кооперациите.

1.2. За взаимодействие с централните и местни електронни средства за масова информация и печат в страната и чужбина се изгражда специализиран Пресцентър на ООБ, с утвърден от Общобългарския парламент персонален състав и Правилник за функциониране.

1.3. Взаимодействието с централните и местни държавни органи и институции на страните суверен и полусуверен и административно-териториалните единици, с преобладаващо или по-голям брой население от български произход, се осъществява от ръководството на ООБ – Председателството, ръководството на Общобългарския парламент, Изпълнителния съвет и Пресцентъра на ООБ, по Правилник, утвърден от Общобългарския парламент и Общото събрание на ООБ.

2. Изграждането на Общобългарски социологически агенции се осъществява на кооперативен граждански принцип, Правилник и Устав.

3. Съдържанието на дейността на общностните СМИ – електронни и печатни, и социологическите агенции, се определят в устройствените документи на ООБ, законите на страната (Р. България) център на Общобългарската общност и правилниците, и програмите за дейността на съответните СМИ и социологически агенции.

4. При възможност Общността изгражда комплексна електронна бизнес, културна, образователна, социална и обществена Интернет-мрежа.

 

 

 

парламент,

 

 

Държавните органи за управление и държавните институции

Общностни средства за масова информация и печат и взаимодействие със СМИ, печат и Интернет, държавни и частни социологически агенции и с държавните институции и органите за държавно управление.

административно-териториални единици Общобългарски

Ноосферен модел на политическо,

общностно и държавно устройство и управление през XXI век общество

гражданското Общобългарска обществено-политическа и -икономическа система.

социални слоеве и прослойки

ноосферна система  трудовите и блага система

ноосферно гражданско общество

върховите научни и технически достижения

гражданското общество гражданите на общността –

граждански организации

държавите и организациите на българите по света

държавната формация

достижения

интелектуално иновационно, интелектуално и креативно

кооперативен кооперативизъм кооперативни

ноосферизъм Ноосферният кооперативизъм ноосферният ноосферна

научно-технологични достижения

кооперативизъм

Обществено-политическа система Обществено- общностна

обществено-политическа система

Общобългарска общност Общността

организацията

Социално-икономическа система социално-икономическа система

суверен, полусуверен и общностните организации на българите по света

съвременните научно-технологични достижения

социоприродната еволюция

управлението управление на социално-икономическо развитие и социоприродната еволюция

устойчивото развитие

човешката човечеството

 

 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ И ГЕНЕРАЛНИ ЦЕЛИ

“Ние, народът на България и цялата Общобългарска общност”, водени от хилядолетния опит на нашите велики предци, със самочувствието като потомци на изначалните човешки родове, на активни създатели, творци и приносители в световната културна съкровищница, на култури, история и цивилизации и от целта за създаване на уникална, модерна, съвременна общност, с утвърдена социална справедливост и хуманизъм, духовно спокойствие и комфорт, всеобщо благоденствие и свобода за нас и човечеството на сегашните и бъдещи хора на планетата Земя и други територии във Вселената, приемаме съвременния научно обоснован светоглед за устойчиво развитие, мир и благоденствие като залог и първооснова на по-нататъшното целенасочено творчество на народа на българите и целия свят към внедряване в практическата му дейност на устойчивизъм по изграждането на нов обществено-политически модел и политическа система с формация за обществено-икономическо развитие на човека и човечеството през XXI век. Новата общочовешка система за развитие се базира на държавно-обществен модел на обединителен механизъм на общобългарската общност чрез равнопоставеност и отговорност на всички граждани на общността. За целта единодушно утвърждаваме изначалната си отворена целева програма за устойчиво развитие, водеща до баланс и защита на триединството “природа – човек – общество” чрез поетапно извеждане преимущественото въздействие на социалното над капиталното в рамките на новото общество на ноосферизма, градено чрез съвременна светогледна и философска научно-обоснована система на мисълта и дейността на човешкото и общобългарско общество.

В центъра на светогледното, научно и философско развитие на общобългарската световна общност залагаме:

– Исторически  хоризонт във времето и пространството, в което е формирана съвременната българска култура – драматична история, оцеляване, утвърждаване до началото на XX век. Взаимодействие между външните и вътрешни фактори за развитието – рамка на сигурността и развитието;

– Елементи, определящи успешността на управлението (политиката) – светоглед, образование, мотивация, ресурси, план за действие.

Възприемаме следната устойчива рамка на развитието с основните и непреходни елементи, формиращи българска култура – глобално, европейски, балкански, национално, локално:

– Предпоставки за живот – природа, околна среда – изменения глобално, европейски, балкански, национално, локално;

– Човешки живот, народонаселение, биологична основа;

– Икономика – глобално, европейски, балкански, национално, локално;

– Социална същност – елементи на културната същност;

– Сигурност и развитие – непреходно отношение в движението на цивилизацията;

– Културата на всеки народ – интегрална характеристика за неговото утвърждаване.

Цялостната дейност на ООБ ще бъде насочена към:

1. Внедряване в практиката на уникалния за човечеството научен светогледен модел за устойчивизъм и социален хуманизъм в мисълта и делата на човека за запазване и утвърждаване на природното и човешко здраве и спасяване на човека, околната среда, биосферата и природните ресурси.

2. Издигане нивото на науката до равнището на реална геологична сила за изграждане и развитие на ноосфера.

3. Прилагане и усъвършенстване в практическата, мисловна и делова дейност на човека и човечеството и на членовете партньори от Общобългарската общност на природно-историческите дадености и на културно-историческото наследство на човечеството, и върховите научно-технологични достижения.

4. Превръщане на духовното единение, мира и устойчивото развитие на общността на българския суперетнос, положителния практически опит от културите и цивилизациите й в различни периоди от историческото й развитие като основополагащи мостове за настоящето и бъдещето на съвременния светогледен модел на българина.

5. Достигане и в перспектива надминаване на световните критерии за устойчивото развитие, разработени и утвърдени от ООН, съгласно приложените документи.

6. Перманентност в дейността на членовете партньори на Общобългарската общност, наукосъобразно времеползване за ефективен труд и активна почивка, удовлетворяване нуждите на съвременното и незастрашаване бъдещите поколения, природната среда и природните ресурси чрез мир и отказ от военни действия срещу други народи и страни и прилагане модела на ускорено зонално еколого-устойчивото развитие на териториите, защита на природата и човека чрез стесняване обсега на функциониране на ноксите (вредителите за човешкото и природно здраве) и непремерени дейности на човека.

7. Практическа реализация на Общобългарския идеал, заложен в Общобългарската доктрина за развитието на общността през XXI век.

8. Достигане и развитие на европейските и световни достижения в областта на социално-икономическото развитие, полагането на ефективен и справедливо заплатен труд и обучен трудов човешки ресурс със задоволени нужди от активен спорт, туризъм, почивка, култура, изкуство и интелектуални дейности, бит и традиции.

9. Налагане принципите на справедливост, съпричастност, хуманизъм и реализъм, спазване правата и отговорностите на всеки в практическата дейност на ООБ и Общобългарската общност във вътрешно и външнополитическата и международно-правната дейност и засилен принос на общността и нейните членове в световната и европейска културна съкровищница.

10. Отвореност на програмата за всеки българин и всички хора от Балканите, Европа и света за личен принос в нейната перманентна доразработка и практическа реализация.

11. Като неразделна част от Програмата се считат всички основни настоящи и бъдещи разработки по проблемите на устойчивото развитие.

 

I. Механизъм за обединяване на Общобългарската общност.

1. Общностен държавно-обществен модел на обединителния механизъм.

1.1. Целта на обединителния механизъм е усвояване и внедряване на общобългарския съвременен модерен светоглед за устойчивото развитие на общността.

1.2. Моделът на обединителния механизъм се гради на принципите на равнопоставеност и отговорност на всички граждани на общността, независимо от тяхната религиозна, партийна и друга принадлежност, възраст, пол, образование.

1.3. В основата на модела на обединителния механизъм се поставят общите биологичен произход и светоглед на всички граждани на общността.

1.4. Основна спойка на гражданите и обществото на общността са общите интереси и възстановената историческа родова памет за дълбоката българска древност и царственост на древните ни предци и праотци, техните история, култури и цивилизации, с териториални, регионални и идейно-организационни структурни звена с дейности, съобразени с изискваният на Конституционния регламент на ООБ, законодателствата в съответните страни и интересите на гражданите на общността,-.

1.6. Функционирането на структурните звена и ООБ като цяло се осъществява преимуществено на кооперативен принцип и равнопоставено с корпоративните и обществено социално-икономически, бизнес и граждански организации.

1.7. Цялостната мисловна, интелектуална, социално-икономическа, организационна, културна и обществено-политическа дейност на ООБ се осъществява на принципите за социална справедливост, духовно извисяване и защитеност на природата и всеки гражданин на общността на базата на прилагането на партньорството, държавно-общественото и обществено-държавното начало в работата на всеки неин член.

1.8. Всяко физическо лице с български произход и самосъзнание на българин, независимо от местоживеене и месторабота, е редовен гражданин на общността, а тези с изгубено самосъзнание, но с български произход, са асоциирани членове на общността. Изключение правят лицата с престъпни деяния срещу българщината и човечеството.

1.9. Неправителствени организации на българите по света – юридически лица, са редовни и асоциирани членове партньори на ООБ.

1.10. Физическите и юридически лица по т.1.8. и 1.9. придобиват право на глас, информация и участие в управлението на равноправна основа, след вписването по тяхна инициатива в регистъра на ООБ.

 

II. Съхранение на вековния общобългарски дух.

1. Запазване на древнобългарската родова памет.

1.1. Повсеместно изучаване на същностното историческо изначалие, антично и средновековно българско развитие чрез съвременни форми на дистанционно и друг вид достъпно за всички граждани на Общобългарската общност обучение.

1.2. Осмисляне и законодателно обезпечаване в рамките на обществото на българите по света прилагането на най-ярките и решителни за запазването на самобитността и идентичността на възстановената българска родова памет творения на предците ни – именна система, календар, език, писменост, култура.

1.3. Етнорелигиозната, философска и научна толерантност и търпимост да заемат основополагащото им се място в съвременния и бъдещия културен и цивилизационен модел и практиката на цялостното обществено развитие на общобългарското гражданско общество.

1.4. Изграждане на Общобългарски пантеон ансамбъл от паметници на културата “Величието на България” по проект, утвърден от гражданите на Общобългарската общност .

2. Привеждане на българската култура към съответствие с изискванията на планетарната и европейска съвременна революция.

2.1. Трайно очертаване и вписване в българската история на българската древна култура, държавност и цивилизации в земите на прародината.

2.2. Изучаване и осъвременяване на перманентната българска култура в земите на следпотопната (5508 г. пр.н.е.), кръстопътна за развитие на европейската цивилизация, с активно влияние за нейната древност, настояще и бъдеще.

2.3. Представяне и популяризиране на съвременните българи като представители на култура:

– идваща от древността, формирала се в продължение на хилядолетия върху земите, където са присъствали практически всички евроазийски империи, без самите тези земи да са били цитадела, на която и да е от тези империи;

– която в своето развитие никога не е развивала собствена робовладелска система, въпреки че самата тя през половината от времето в последните тринадесет века е била под чуждо робство и практически е воювала с всички възможни средства – идеологически, образователни, научни, военни, включително и атентати, срещу поробителите си;

– която в първите петдесет години на последният двадесети век, практически веднага след освобождението й от турско робство, бе въвлечена в перманентен низ от войни, включително Първата и Втората световна войни, без самият български народ да е извлякъл каквато и да е изгода от тези войни – напротив, винаги е бил разоряван, потъпкван, мачкан и убиван с всякакви средства – военно-конвенционални и военно-психични;

– чиято армия никога не е губила нито едно свое бойно знаме, но за разлика от това, която винаги е била въвличана във войни от лицемерни и подкупни политически елити, колаборативно свързани чужди противници;

– която спасила евреите, оказала гостоприемство на арменци по време на геноцид, подслонявала цигани по време на глад, без самата тази култура, поне в последните години да е получила и най-малко състрадание. В тази култура съжителстващи от край време Вавилон от народи, дори и бивши поробители и, ако се наложи, ще спасява други етноси, като част от общобългарската култура, доказвайки със собствените си жертви разбирането си, че убийството, геноцидът под каквато и да е явна или прикрита форма, не е било и няма да бъде решение на нито един конфликт;

– която в годините след Втората световна война се опита да се адаптира в този твърде несъвършен свят, чрез принципно нова, за първи път в историята на човечеството, последователна научна доктрина, и това бе практически “най-мирният” й период;

– върху гърба си изпита силата и мощта на най-мащабната и скъпо струваща Студена война в историята на планетата;

– която в последната фаза на Студената война (1989-2001 г.), представяна за демократичен период, понесе демографски и културни загуби, надминаващи многократно загубите си от всички войни през миналия XX век. На тази културата й се налага Вашингтонският консенсус от 1990 г., когато с целия си потенциал тя можеше и трябваше да участва най-активно в общопланетарния процес за устойчиво развитие, започнал не само от Стокхолм, но и от София;

– един месец преди историческата среща в Стокхолм по Човешка околна среда и развитие(1972 г.), тя излезе с т.нар. Софийска харта и постави същите въпроси, които бяха поставени по-късно в Стокхолм;

– с тревога наблюдаваше околната среда, социалната и икономическа деградация на планетата в периода от 1972 г. до ден днешен, без да и бъде разрешено съзнателно и организирано да участва в разрешаването на тези проблеми, въпреки научния си и образователен потенциал;

– подобно на тези, които предупреждаваха за възможна катастрофа със совалката Колумбия, даде мислещи и мъдри хора, уволнявани, преследвани и унижавани, въпреки призивите за сътрудничество срещу ескалиращите екологични, социални и културни бедствия;

– именно поради напредналите деструктивни екологични проблеми се отказа от своя социалистически период и чрез съпротивата на екологични организации потърси решаването на тези въпроси, но попадна под измамните и коварни удари на Вашингтонския консенсус (1990 г.);

– никога преди да е разбрала и видяла  реални перспективи за своето освобождение, не прибягва до въоръжена съпротива, което създава илюзорната представа за култура на робски народ;

– в своето драматично развитие стигна до способността ясно да различава поводите за започване на войни и комплекса от причини, които неизбежно ги предопределят, но остават скрити;

–днес, в условията на безпрецедентна планетарна ескалация на разрушителните процеси и явления, развива своята превантивна компонента, изразяваща се в способността да вижда ясно и точно сценариите за интегралните резултати от даден военен, икономически, екологичен конфликт, респективно условията за неговото предотвратяване;

– днес счита, че трябва да мобилизира цялата си хилядолетна мъдрост и се опита да дава решение на проблеми, свързани с мира и войната, за която всички декларират, че не желаят;

– е узряла да нарече общопланетарното поведение “култура не по-добра от тази на динозаврите”, на човечеството, предстоящо да докаже предимствата на своята култура над динозавърската или да приеме съдбата им;

 

 

III. Устойчиви форми и методи за духовно единение на Общобългарската общност.

1. Глобални и регионални политики.

1.1. Основополагащи за глобалната политика на Общобългарската общност за устойчивото развитие са внедряването на принципите на това развитие, заложени в документите на ООН, Европейския съюз и ООБ.

1.2. Духовното единение на Общобългарската общност ще се постигне чрез пълно изучаване историята, културите и цивилизациите на древнобългарските, средновековни и съвременни български общности, диаспори и граждани.

1.3. За постигане устойчивост на духовното единение на всички българи ще се внедрява в практиката на глобалното и регионално равнище комплексния целеви подход по проблемите на единението на духа и устойчивото развитие.

1.4. Глобалната общобългарска и местните регионални политики да се насочат към реализиране в практиката в автентичен вид на усъвършенстван осъвременен вид на разработените и утвърдени от ООН “Дневен ред на XXI век” и “Местен дневен ред 21”, с цел интегриране на устойчивост в общинските, регионални, държавни и общобългарски политики и дейности.

1.5. Местният дневен ред на българските организации следва да обезпечи интеграция на околната среда, социалните, икономически и културни проблеми, с цел подобряване качеството на живот на местно равнище на всички хора, залагайки принципите на устойчивото развитие: околна среда, бъдеще, качество на живот, справедливост, предпазливост и всеобхватно мислене.

1.6. Целенасоченият стремеж в работата на местните органи за самоуправление и гражданското общество на местно равнище и на Общобългарската общност като цяло да се насочат към изпълване със съдържания характеристиките на устойчивото развитие:

– ресурсите се използват ефективно и загубите се минимизират чрез затворени цикли;

– замърсяването е ограничено до равнища, на които естествените системи могат да се справят с нанесете щети; разнообразието на природата е оценено и защитено;

– където е възможно, местните нужди се покриват на местно равнище;

– всеки има достъп до добра храна, вода, подслон и отопление на разумна цена;

– всеки има възможността да се заеме със задоволяваща го работа в една разнородна икономика. Оценява се стойността на неплатения труд, а заплащането на труда е справедливо и е разпределено справедливо;

– доброто здраве на хората е защитено чрез създаването на сигурна, чиста, приятна среда и здравни услуги, които са насочени най-вече към здравна профилактика и съответстваща грижа за болните;

– достъпът до различни средства, услуги, стоки и други хора не се постига за сметка на околната среда не е ограничен само за тези, които имат автомобили;

– хората живеят без страх от насилие върху личността, от престъпление или преследване заради техните убеждения, раса, род или пол;

– всеки има достъп до умения, познания и информация, които са му необходими, за да играе пълноценна роля в обществото;

– всички сектори на обществото имат правото да участват във вземането на решения;

– възможности за културни занимания, свободно време и почивка са налице за всички;

– места, пространства и обекти съчетават смисъл и красота с полза. Населените места са “човешки” по мащаб и форма. Разнообразието и местната специфика са оценени и защитени;

– перспективата в глобален мащаб се съдържа във всички действия на местно равнище.

1.7. Конкретните действия в рамките на местната (общинска) и областна власт са с цел да се предприемат мерки за реализиране на произтичащите от устойчивото развитие в обхвата на:

околна среда: да живеем в рамките на такива ресурси, че да предадем планетата на нашите потомци със способността й да поддържа човешкия живот безвреден;

бъдеще: Имаме моралното задължение да избегнем “компрометирането на възможността на бъдещите генерации да посрещат своите собствени нужди”;

качество на живота: Човешкото благосъстояние има както социални, културни, морални и духовни измерения, така също и материални;

справедливост: изобилие, възможности и отговорности трябва да бъдат честно разпределени между страните и между различните социални групи в рамките на една страна със специален акцент върху нуждите и правата на бедните и хората в неравностойно социално положение;

– ако не сме сигурни за екологичните ефекти на действията (разработките), трябва да прилагаме принципа на справедливост;

всеобхватно мислене: решаването сложния проблем на устойчивото развитие изисква обединяване на всички фактори, които допринасят за възникването на този проблем.

1.8. Като устойчиви методи, инструменти и форми за духовното единение на Общобългарската общност на централно и местно равнище да се прилагат в управлението:целенасочени становища и общи визии, работни групи от различни сфери и мултидисциплинарни екипи, работещи за подкрепа и устойчиво развитие, система за управление на околната среда (EMAS – Европейска схема за екологично управление и контрол), перманентно обучение и подтикване на управленския персонал и гражданите към обща ангажираност по проблемите на устойчивото развитие.

1.9. Практическите действия по реализация на т.1.7. да се осъществяват на базата на Общобългарската харта за духовно единение и национално, местно и наднационално общностно, културно, религиозно, етническо, езиково, социално-икономическо и политическо помирение между всички граждани на Общността в страните, в които живеят.

1.10. Да се разработи съвременна ценностна система за духовно единение и устойчиво развитие с йерархично градиране на ценностите.

1.11. Работа за осигуряване суверенитет, независимост и равнопоставеност между държавите в рамките на които българските диаспори да имат пълна идентичност, равнопоставеност, права и отговорности.

1.12. Обезпечаване статут и законното място на общността в работата с ООН и други глобални общностни формации за международен мир, сигурност, устойчиво развитие и икономически ред на равноправни начала в Европа и света.

1.13. Изработване и отстояване на единна позиция на цялостната Общобългарска общност по належащи за решаване проблеми на българските организации и диаспора в света, Европа и на Балканите с общностно или регионално значение, пред органите, организациите, институциите в страните по целия свят.

1.14. Стремежът на общността към изграждане и поетапно реализиране на кохерентен модел на духовно единение на всички хора с единен родов корен независимо от местоживеене, религия, принадлежност, гражданство и други признаци.

1.15. Осъществяване на единна активна дейност на международната сцена за равноправие, идентичност, свобода и мир, отстояване на принципите за ненамеса във вътрешните работи на други страни и народи, но и отстояван е правата на всеки човек по света от български произход.

1.16. Приоритетна и перманентна работа за отстояване правата на хората от български произход, живеещи в Македония, Гърция, Руската федерация, Р. България, Балканите, Румъния, Украйна и други страни по света, на българ-ско име, равноправие, историческо и културно наследство и идентичност, автентичен бит, култура и цивилизация (в рамките на държавите, в които живеят).

1.17. Оказване помощ и контрол в дейността на държавните и други органи на Р. България, както и на изисквания директно пред и чрез ООН и други международни организации на съответни страни от Балканите, Европа и света за ускорено решаване висящите проблеми по международни спогодби и договори като тези за Западните покрайнини в Р. Сърбия, българите в Македония, Ангорския договор с Турция, договорите с Гърция за българско национално малцинство, правата на българите в Албания и Косово. Защита правата на всички български организации в Егейска Македония и Западна Тракия.

1.18. Общобългарската общност да оказва съдействие и подкрепа на всички държави с български граждани (на общността), желаещи да членуват и участват активно в Европейския “съюз на Отечествата”, осъществявайки и конкретна взаимовръзка с депутатите от Европейския парламент (приоритетно и перманентно с тези от Р. България) за защита на общностните интереси на българите и техните диаспори.

 

IV. Българската наука, култура и традиции – двигател на устойчивото развитие.

1. Изграждане на глобално българско общество на основата на духовното единство, културната идентичност и устойчивото развитие.

1.1. Глобално българско общество, като част от крупното етногенеологическо дърво на десетките етнически и етнографски групи и подгрупи в целия свят, утвърждава като перманентно действаща своята главна институция за духовно единение, носител  и реализатор на глобалния обединител на българството Организацията на обединените българи.

1.2. В своята практическа дейност Организацията на обединените българи се ръководи от Конститутивния регламент (Конституция), Общобългарската доктрина, Устав, програми, регламенти и решения на ОС, ОБП и УС, в съответствие с изискванията на международноправните договорености и законите на страните с българско население. Тя членува в международни, европейски и други организации на базата на решенията на компетентните си органи.

1.3. С цел по-ефективно функциониране на общността Организацията на обединените българи изгражда централни и местни структурни звена за координация, партньорство и управление.

1.4. Организация на обединените българи е модел на дълговечна структура и ясен обединителен механизъм на глобалното българство с качество на субект на международното право като суверен и носител на власт с:

1.4.1. Общобългарски парламент – като генератор на собствен конституционализъм и вътрешнообщностно законодателство.

1.4.2. Изпълнителния съвет (Общобългарско правителство) – специализиран орган за привеждане в изпълнение решенията на Общото събрание на организацията, работещ за реализиране на задачите, произтичащи от Конституцията, Общобългарската доктрина, стратегия и програма за устойчиво развитие и мир, законите и решенията на ООБ. Избира се от Парламента.

1.4.3. Председателство (Президентство).

 

 

2. Наука.

2.1. Издигане равнището на организирания научен труд на дейците на науката за целенасочено въздействие на научната мисъл и човешкия труд към готовност за широкомащабни и всеобхватни мерки за преработване на биосферата за превръщането й в ноосфера.

2.2. Разработка и внедряване на специализирани научни проекти за превръщането на характерните черти на светогледа, определен в научната разработка, общобългарски съвременен научен светоглед – научно обоснования идеал на българите за устойчиво развитие чрез духовно единение, национално и общностно помирение в осъзната научна истина за Вселената, природата, обществото и човечеството за непрекъснато развиваща се еволюция на видовете преминаваща в еволюция на биосферата с геологично значение.

2.3. По-нататъшно разработване на всеобщ единен за цялото човечество и човешките общности по света научен светоглед ноосферизъм, обезпечаващ преминаването на мисловната дейност от права на човека към права на човечеството за постигане на реализация на общобългарския и общочовешки идеал за мирен, глобален, устойчив растеж, неразривно свързан с промяна дейността на човека за опазване природата и природните дадености и баланса “природа – човек – общество”.

2.4. Разработване на общобългарска стратегия за развитие на науката до 2050 г.

2.5. Обезпечаване на държавна помощ за дейността на неправителствените научни разработки и за разработка и внедряване на система за финансиране на научноизследователския процес от държавния и частния бизнес чрез конкурси и договори.

2.6. Утвърждаване науката като основа за развитие на духовния и материален живот на организациите и държавите в рамките на Общобългарската общност като:

– се посочат стратегическите направления на общността за близките 2 – 5 десетилетия и през целия XXI век;

– МАБИК и други научни организации като БАН, СУ “Св. Климент Охрид-ски”, академии и университети в страните с българско население да се развиват като центрове за научни изследвания;

– да се разшири участието на физически и юридически лица с активно участие в международния пазар и се стимулират неправителствени научни организации от общността за разработки за пазара на интелектуалната собственост;

2.7. В рамките на общността да се създадат паркове за научни изследвания и високи технологии и борса за интелектуална собственост.

2.8. Като приоритетни теми в разработките на научните звена да се заложат определените в световния план – програма за действие за устойчиво развитие “Дневен ред на XXI век”, утвърден от конференцията на ООН в Рио де Жанейро и в решенията на конференцията от м. юни 2012 г..

3. Общобългарска култура.

3.1. Обезпечаване на по-нататъшно развитие в литературата, изобразителното изкуство, музика, кино, театър и други направления на базата на разработки и внедрена стратегия и програма за опазване, съхранение и развитие.

3.2. Систематизиране в хронологичен ред на обектите – паметници на древнобългарската култура и цивилизация и поставяне паметни знаци при тях в рамките на единен, общобългарски ансамбъл от паметници на културата в земите по пътя на древните ни предци, облагородяване на инфраструктурата около тях и привеждането им в необходимия вид за културен и исторически туризъм.

3.3. Разработване и внедряване на специализиран механизъм за запазване идентичността и самобитната древна и настояща култура на общностите и организациите от различни страни с население от български произход и етнически общности пряко и реално свързани с него, съчетани с пътища за ранно откриване творческите заложби у подрастващите и подпомагане на развитието им, включително чрез система за морални и материални стимули.

3.4. Закон и програма за опазване и развитие на българския език в рамките на световната културна съкровищница.

3.5. Приоритетно създаване на подпомагани от общността фондации за подкрепа на развитието и дейността на културните институции и културно – иновационните проекти на творците на българската духовност.

3.6. Обезпечаване и подпомагане разкриването на културно – информационни центрове в страните с българска диаспора за популяризиране и затвърждаване на българските традиции и културни ценности, интелектуални продукти и прояви.

3.7. Разработване и внедряване на програма “Духовно интелектуална общобългарска култура XXI век”.

4. Специфични приоритетни общобългарски интереси по обединението на българите по света.

4.1. Българството е глобално единено население от български произход и самосъзнание и неговите организации по света в единна общност, живееща и развиваща дейността си в рамките на земите на суверенна Р. България, българските териториално – политически, републикански и културни автономии и други субекти с полусуверенен статус в Руската федерация и република Македония, на българските общности в Балканските страни, Европа, Азия и Америка (главно САЩ) и организации, и колективи под чужда юрисдикция, както и неорганизирано, аморфно множество физически лица от множество български диаспори в чужбина.

4.2. Реализацията на основния приоритет на обединение и единение на българството по света да се реализира на базата на спазването на следните принципи:

– На базата на изискванията за стриктно спазване на Всеобщата декларация за правата на човека на Общото събрание на ООН, създаване на условия за предотвратяване на по-нататъшно обезбългаряване, включително и в рамките на реално съществуващите отродени български общности, с цел реставрация на българското самосъзнание в тях;

– Целенасочена дейност сред хората с български произход с оглед най- близко по брой количество общности и  народи, взаимно споделящи българско съзнание с това на тези, които споделят общ произход;

– Въвеждане на общобългарско гражданство в рамките на ООБ на базата на единен произход и самосъзнание;

– Решаване на гражданството на оформили се на базата на историческо и политическо развитие и състояние, непринадлежащи към доминация с друго самосъзнание етноси, на базата на приемането на международноправните принципи, договорености и задължения на членовете на ООН;

– Поетапност в решаване на проблема на обединението и духовното единение на глобалния общобългарски етнос в света чрез реставрация на българското самосъзнание за принадлежност към него, с възприемане на религиозните, езикови и териториални различия в отделните му групи и подгрупи. На това основание основните първоначални стъпки да са насочени към внедряване на установения и завършен механизъм чрез създадената единна институция на обединението на българството в световен мащаб;

– Развитие на ООБ със собствено законодателство и конституционализъм, като суверен и носител на власт, с приоритетно отношение към двете основни български групи – Дунавско-Балканската и Волго-Уралската;

– Последователност, настойчивост и националност и регионални стъпки от гражданите на глобалното българство от Дунавско-Балканската група за приемане в ЕС на близките по произход до нас граждани на целокупната Руска федерация и успоредно с това на Македония и Сърбия;

– Практически стъпки за решаване на демографския проблем сред българските етнически групи в истинските им отечества за предотвратяване на обезбългаряването и претопяването на отделните български етноси по места и даване на гражданство в Р. България на базата на спазване на нужния демографски баланс във всяка една страна с население от български произход;

– Прилагане на специфични мерки и дейности на работа, адекватни на условията в различните по време и характерни черти на създаване и съществуване на български диаспори по света – древни, средновековни и съвременни, с постоянно местоработене и местожителство и временни емигрантски и целеви, разработени и утвърдени от ръководните органи на общността – Президентство, ОС на ООБ, ОБП, Правителство;

– Работа с организациите на българите и хората с български произход от Република Македония, Украйна, Кабардино – Балкария, Узбекистан, Казахстан, Татарстан, Армения, Тюркменистан, Киргизия и от други държави, области и региони в ОНД и бившия СССР, като обект на перманентно внимание и грижи;

4.3. В своята цялостна дейност по единението на българите по света ООБ и структурните й звена да заложат на разкриване  и провеждане в действие на механизми и възможности, адекватни на очакванията на гражданските и неправителствени организации и населението на Р. България мерки и практически действия на държавните институции в страната за:

– Вътрешно и външнополитическа дейност на страната за защита и духовно единение на българите по света и гарантиране тяхната сигурност със спазване на човешките права и свободи;

– Взаимодействие с ООБ и други неправителствени организации на българите по света за откриване на нови техни организации – културни, образователни, научни, читалища, училища, църкви в страни с живеещи в тях хора от български произход, за изграждане на перманентна връзка с тях и съществуващите и сега такива организации чрез Интернет, телевизионни продукции, съвместни издания на роден език на български вестници, списания, литературни и музикални интелектуални продукти;

– Защита на българските организации по света с културно-просветен, политически и организационен характер и улесняване и подпомагане на българите, живеещи извън Р. България да получават българско гражданство;

– Приоритетно подпомагане на желаещите българи от чужбина да повишат образованието си и да работят в Р. България.

4.4. Целенасочена перманентна дейност за установяване на практическо взаимодействие с държавните и неправителствени институции и организации в полусуверенните, автономни и други републикански, областни и други видове общности с българско население за решаване проблемите на същите в съответствие с изискванията на Всеобщата Декларация за правата на човека и Декларация на хилядолетието на ООН от 08.09.2000 г., както и решенията на ООН за устойчиво перманентно развитие и просперитет – за опазване на околната природна среда, ограничаване и ликвидиране на бедността.

4.5. Равнопоставеност на гражданите на общността в цялостната й функционална дейност и практика.

4.6. Защита на индивидуалните права и свободи и приоритетно на правото му на живот, труд, почивка и отдих, културни прояви, творчество, защитена имуществена, материална и интелектуална собственост, здравословен и плодотворен живот в хармония с природата.

4.7. Създаване на равноправни начала на достъп до средства за масова информация, комуникациите и бизнес организациите в общността и на общността.

4.8. Да се заложи модел на превантивно здравеопазване и здравословен начин на живот, труд и отдих, както и прилагане достиженията на ноксологията.

4.9. Качеството на храните и облеклото на българите да се счита за приоритетен принцип в цялостната дейност по защитата им.

4.10. Духовното израстване на всеки българин да стане обект на цялостната организаторска, образователна, научна, културна и всякакъв друг вид дейност на общността.

5. Възпитание, образование и създаване на достойни потомци на предците на основата на българската история.

Възпитание

5.1. Да се осъществява целенасочена дейност сред гражданите на общността на българите за израстване като достойни потомци на древните достолепни предци и възрожденци, съхранители и преносители във вековете на автентичните, древни, български история, култура и цивилизация.

5.2. Перманентното чувство за принадлежност към българството и неговата общност, любов към българското и за отговорност за единението и приносите към световната културна съкровищница, е главната цел на образователната и възпитателна дейност с всеки гражданин на българската общност.

5.3. Разработване и внедряване в практиката на Общобългарска стратегия и Програма за устойчиво нравствено и патриотично възпитание на всички български поколения чрез единна общобългарската етика и разумна и прагматична логика за принадлежност, съпричастност, взаимодействие и взаимопомощ и духовно – нравствен светоглед. В основата на същите да се заложат мерки за непримиримост към рушителството и разграждането, предателството, лъжите, кражбите, измамите и корупцията, към носителите на нихилизъм, на твърдо отстояване на принципите на свободата, мира, демокрацията и модерния общобългарски общностноизъм.

5.4. Опазване и популяризиране с чувство на любов и преклонение на общностната ни древнобългарска родова памет за изначалните ни предци, родове, племена – прединдоевропейци, индоевропейци и европейци и увековечаване величавото им дело като творци на човешкия род и неговата история, култура и цивилизация чрез Пантеон – ансамбъл от паметници на културата в прародината и отечествата на българите в различни части на света.

5.5. Постигане чрез разнообразни форми на възпитание и образование съхранение на вековния общобългарски дух, религиозна толеран-тност и веротърпимост.

5.6. Законодателно. социално-икономическо, финансово и политическо осигуряване единството на общността и нейното перманентно развитие.

5.7. Залагане на духовното единение като конституционно положение на общността и укрепването във всеки неин гражданин чувството за чест и достойнство, отговорност и дълг от неговата реализация в живота.

5.8. Прилагане на устойчиви форми и методи на единение в духовен    общностнолизъм без граници, отговорно мислене и поведение на гражданите на общността към иновационни приноси в развитието на световния мир и човечеството.

5.9. Най-активно включване на семействата, училищата, университетите и академиите, читалищата, армейските поделения, спортни и туристически, научни и други организации и на цялото общобългарско гражданско общество в задачата за възпитание, самовъзпитание а при необходимост и за превъзпитание на носителите на отрицателни прояви.

5.10. Утвърждаване като основен девиз и норми на гражданско поведение “Любя, тача и умножавам, но не пилея всичко българско – общонародно”.

Образование

5.11. По-нататъшно разгръщане и развитие на образованието от раждането до края на живота, чрез усъвършенстване системата и образование в съответствие с общобългарските, европейски и световни достижения и традиции в тази област.

5.12. Стимулиране съзнанието и желанието на гражданите от български произход към усвояване на знания като основен източник за просперитет и качествен начин на живот и творчество.

5.13. Разкриване на неделни (съботно – неделни) и редовни училища в страни с по-голяма концентрация на българи с помощта на държавни институции в Р. България и други държави, както и на бизнес и неправителствени организации и физически лица в тези страни на българи и приятели, партньори и симпатизанти на същите.

5.14. Приоритетни грижи и внимание към запазване и развитие на училищата в пограничните, планински и труднодостъпни райони в отделни страни с население от български произход и самосъзнание като перманентни огнища на българската духовност.

5.15. Въвеждане на дистанционно и други авангардни системи за обучение и възпитание на българите по целия свят.

5.16. Стимулиране на частния бизнес за финансиране академичните и университетски звена и научните им изследвания, както и за подпомагане обучението, квалификацията и преквалификацията на гражданите на Общобългарската общност независимо от възраст, пол, имуществено състояние, етнически произход и религиозна принадлежност, както и дейността на българските учители и преподаватели.

5.17. Създаване на разбираеми и леснодостъпни, съответстващи на възрастта на учениците и студентите и интелектуалния им капитал учебни помагала и ръководства, учебници, Интернет и CD системи, на конкурсни начала с държавна и на частния бизнес и ЮЛНЦ финансова и организационно–практическа включително за търговия и разпространение подкрепа.

 

V. Устойчиво икономическо развитие.

1. Промишленост.

1.1. Трансформиране икономиките на страните и регионите към материално производство, съхраняващо природните им предимства и богатства. Изграждане на високотехнологичен сектор на българската икономика.

1.2. Приоритетно развитие на електрониката, екотехнологиите, ефективен зелен бизнес и информационно производство.

1.3. Разкриване на иновативни производства и нови работни места с привлечени чуждестранни и национални инвестиции от генериран едър и среден капитал.

1.4. Обосноваване на силен държавен сектор в енергетиката, транспорта и тютюнопроизводството, оползотворяването на природните ресурси, вноса и износа.

1.5. Ограничаване и ликвидиране на сивата и криминализирана икономика.

1.6. Изготвяне стратегия за зелена икономика чрез многостранни консултации с други страни и народи, със заложени нормативни, икономически и фискални инструменти и реформа на системата на субсидиране в страните от ЕС и доброволно партньорство.

1.7. Промишлеността и деловите кръгове да заложат и развиват зелени норми за икономиката в своите отрасли, отчитайки конкретните цели и критерии на развитието за изкореняване на бедността и нищетата чрез иновационни партньорства.

1.8. Стремежът на българската и общобългарска икономическа мисъл и дейност да се насочи към реализиране на целите и задачите в областта на устойчивото развитие на зелената и цялостна икономика за:

1.9. Създаване  индикатори за оценка на реализацията и механизъм за развитие на технологии, ноу-хау и укрепване на потенциала до 2015 .

1.10. Внедряване и периодична оценка на достигнатите резултати до 2050 г.

1.11. Да се използва способността на развитата зелена икономика за изкореняване нищетата, обезпечаване на продоволствената безопасност, устойчивото развитие на градовете и селищата, всеобщ достъп до съвременни енергетични услуги, включително и приоритетно необходимия за развитие на икономиката.

1.12. Цялостна политика на страната и общността на българите да се насочи към изграждане на икономика на знанието с конкурентни позиции в ЕС и ООН.

1.13. Стимулиране на българското производство с разумни стимули и преференции, премахване разрешителния режим, подпомагане на малките и средни предприятия чрез внедряване на стимулиращи секторни и продуктови стратегии.

1.14. Залагане и реализиране на зелени технологии за обезпечаване на устойчив, природосъобразен, икономически, териториално – производствен растеж.

1.15. Насочване инвестициите на фирми, общини и еднолични търговци в дейности за увеличаване енергийната ефективност и потребителска защита на гражданите.

1.16. Разработване и внедряване на национална стратегия за развитие на морската индустрия и цялостна стопанска политика за икономическо развитие.

2. Енергетика.

2.1. Разработване и внедряване на дългосрочна енергийна стратегия.

2.2. Чрез намаления разход на енергия да се постига намален разход на природни ресурси.

2.3. Постепенно намаляване ползването на въглища, природен газ и дърва, като основни енергийни източници.

2.4. Масовото производство на електрическа енергия да се ориентира към създаване на мощни ядрени електроцентрали от новия тип (разработван в момента).

2.5. Като локални енергийни източници за отделни селища, индивидуални стопанства и жилища, в бъдещето перманентно да се ползват ВЕИ (Възобновяемите Енергийни Източници), като ветрови и водни централи, използване на слънчевата енергия за получаване директно и индиректно на електроенергия, чрез термални помпи, производството на енергия от отпадъци и други.

2.6. Използване на контактите в рамките на световната българска общност за подпомагане чрез финансиране на общностите в отделните страни, включително и в Р. България, за използване на подходящи за тях енергийни технологии.

2.7. Приоритетно развиване на нови технологии, патенти и разработки в сферата на ВЕИ, дело на българи и разпространяването им в рамките на световната българска общност.

2.8. Масово прилагане на съвременните информационни технологии при управлението и оптимизирането на енергийното производство и потребление.

2.9. Обезпечаване на държавна помощ за енергийна ефективност чрез саниране на жилищните и други сгради.

2.10. Децентрализация на производствените мощности, създаване на енергийни кооперативи и комунални инсталации.

2.12. Разработка на програма за намаляване енергоемкостта на промишлеността и бита.

2.13. Гарантиране екологична чистота на природната среда в районите на преминаването и експлоатацията на нефтопроводи, газопроводи от индустриалните предприятия и ТЕЦ, съгласно европейските стандарти.

2.14. Осъществяване на иновативно високотехнологично обновление на енергопроизводството и енергоразпределението водещо до намаляване цените на енергийните услуги за битови цели.

2.15. Внедряване на нови типове устройства за обслужване на битови и защитени енергийни потребители с електронни карти за предплатена енергийна, електрическа и топлофикационна услуга.

2.16. Диверсификация на енергийния процес и обезпечаване на възможности за изграждане на нови и специализирани топлопреносни, термоизолирани вертикални типове системи с “топлинни тръби”. Свързване на последните с устройства за електронно включване и регулиране на топлинната енергия.

2.17. Разработване и реализация на програми за енергийна ефективност в училищата и активно участие на учениците в екодейности.

3. Селско стопанство

3.1. Равнопоставеност на всички форми на собственост на земята в селското стопанство – държавна, общинска, кооперативна и частна;

3.2. Перманентно използване на натрупаните традиции, опит и върхови постижения на най-развитите страни в селското стопанство – растениевъдство, животновъдство и хранително-вкусова промишленост;

3.3. Съвременна инвестиционна и кредитна политика за стимулиране на всички отрасли в областта на селското стопанство;

3.4. Поддържане инфраструктурата на поливното земеделие и ускореното внедряване на постиженията на биотехнологиите и генното инженерство на равнището на съвременните изисквания;

3.5. Увеличаване генофонда и крупните ферми в частния и кооперативен сектор за животновъдството и въвеждане на нови технологии в отглеждането на животните и фуражопроизводството. Приоритетно финансиране запазването на уникалните животински видове за развитие на животновъдството;

3.6. Достигане на възможно най-високи стандарти в хранително-вкусовата и преработвателната промишленост и подпомагане на неконкурентоспособни, но жизнено важни за изхранване на населението производства от земеделието и животновъдството;

3.7. Равнопоставеност на селскостопанските производители на световния пазар и обезпечеността им за постигане на екологично чиста продукция;

3.8. Пълна обезпеченост на производителите на селскостопанска и хранително-вкусова продукция с високотехнологични и рентабилни технически съоръжения, земеделска и преработвателна техника, за производство на безопасни за хората храни.

3.9. Разработка на комплексен проект за обработка на пустеещите земи на принципа на публично частно партньорство на държавата и кооперативните организации.

4. Горско стопанство.

4.1. Залесяване на всеки обезлесен участък с традиционни дървесни видове не по-късно от 2 години, на общностно и регионално ниво;

4.2. Наличие на цялостна общностна политика за развитие на горското стопанство и експлоатирането на съществуващите гори;

4.3. Модерна система за контрол при експлоатацията на горите и обезпечаване сигурността им;

4.4. Внедряване на безотпадъчна технология за максимално и рационално използване на дървесината;

4.5. Внедряване в практиката на ефективна защита на горите и дървесните видове;

4.6. Внедряване на система за планомерно и рационално използване на горите.

4.7. Горите да се ползват по начин, удовлетворяващ социалните, икономически, културни и духовни потребности на българското общество.

4.8. Разработка на национални програми, защитаващи горите с обезпечаване устойчивост на структурите за производство и потребление.

4.9. Работата по обезпечаването на екологичния баланс да се организира на базата на сътрудничество и партньорство на държавните институции с организациите от неправителствения и частния сектор, учените изобретатели и местното население, и власт за самоуправление.

5. Строителство и архитектура.

5.1. Да се приеме общностна и национална доктрина по устойчиво градостроителство, съобразена с урбанизацията на обществото като част от икономическото развитие.

5.2. С цел рационализиране живота на населението в градовете, държавните институции да обезпечат достъп до земя на бедните, бездомните и безработните, заедно с достъп до кредити и евтини строителни материали, ползвайки, ефективни архитектурни проекти, неувреждащи здравето и околната среда местни материали и трудоемки технологии, осигуряващи заетост за по-голям брой хора.

5.3. При строителството да се използват архитектурни проекти и материали, намаляващи риска от щети от различни стихийни бедствия – урагани, земетресения, наводнения и свлачища.

5.4. Икономиката на строително-монтажните работи да се съобрази с практическата дейност по планирането и управлението им с обезпечаването на единодействие между проектанти, строители, специалисти и други помощни звена. За целта да се усъвършенства ценообразуването и нормативната база в строителството.

5.5. В съответствие със съвременните тенденции на градостроителство – урбанизация на териториите, развитие на градовете по вертикала (във височина и под земята) да се предприемат практически мерки за управление на рисковете, свързани с правилните и точни форми на техническото реализиране на инженерно-техническите изисквания, проектиране, строителство и реконструкции на съществуващия сграден фонд.

5.6. Да се поощрява и подкрепя развитието на градовете от среден размер, предоставящо работни места и жилища и се подобрят условията на живот в селските райони с цел намаляване миграцията на селското население към градовете и чужбина.

5.7. Предприемане мерки и реализиране на научно-технически проекти на държавните институции и гражданското общество за превръщане на българските градове в хармонична комбинация на постиженията на научно-техническия прогрес и ефективно използване природните условия и богатства.

5.8. Насочване интелектуалните и научни достижения на мисълта и дейността на членовете на българското общество към конкретен подход при решаване основните строителни и други проблеми, свързани с реализирането на първата информационно-технологична и архитектурно-градоустройствена цивилизация на човека.

6. Търговия.

6.1. Създаде механизъм на единен вътрешен и външнообщностен пазар на стоки, услуги и културни ценности.

6.2. Обезпечи идентичен продукт на туристическата индустрия в основата на която да се постави обмяна на услуги в тази област между българите от различни страни по света.

6.3. Изведе на преден план създаването и продажбата на интелектуални продукти и ценности – плод на труда и реализацията на българи от различни общностни групи и организации.

6.4. Да се съдейства за междудържавните търговски и културни, туристически и друг вид връзки и обмен между страните със значително присъствие на хора от български произход.

6.5. Да се разработи и внедри единна търговско – промишлена и рекламна стратегия под надслов: “Изберете българското”, която да обхване повече страни в света с българско етническо присъствие.

6.6. Изграждане на съвременен вътрешен пазар с регионални тържища за плодове, зеленчуци и животни на едро, градски и селски пазари.

6.7. Въвеждане на безмитна и при други обезпечения търговия между населените с българи места от покрайнините на Р. България и Волжко-Уралска България.

6.8. Разработка и внедряване на стимулиращи механизми за българските производители и износители.

6.9. Възстановяване на пазарите в Русия, бившите съветски републики и страните от арабския свят и спиране на тенденцията на отрицателното външнотърговско салдо.

6.10. Да се разработи и реализира външноикономическа стратегия  и чрез внедряване на експортно ориентиран модел на икономическо развитие и общностна рекламна стратегия за улесняване достъпа на български аграрни и промишлени стоки, интелектуално-ценностни и туристически продукти на международните пазари.

6.11. Да се разработи и реализира проект за вътрешнообщностен и с излаз на международните пазари съюз на българите по света.

6.12. Значително да се увеличи присъствието на фирми от българските общности по света в Международния панаир в Пловдив и други изложения с международен характер.

 

 

7. Инфраструктура.

7.1. В глобален и в регионален аспект всеки член или свързана група от българската общност да се обезпечи със средства за електронна комуникация – едностранна (радио и телевизия) и/ или двустранна – радиостанция, връзка и средства за участие в електронна мрежа.

7.2. Създаване на организация на взаимно подпомагане на българските общности с отдалечените райони да развиват прилежащата им електронно-комуникационна инфраструктура.

7.3. Развиване и поддържане на добра пътна инфраструктура в районите на българските общности и културно-историческите обекти в тях.

7.4. За поддържане на активен и съдържателен живот в районите на българските общности и развиване на различните форми на туристическа дейност (спортен, битов, селски, културен, исторически, оздравителен и научен туризъм) да се работи за изграждане и поддържане на структури за обслужване живеещите и посетителите в тези райони.

7.5. Масово информиране за обслужващите възможности в районите на българските общности и развиване на информационно-рекламни структури и дейности, според съответните държавни и нормативи и възможности.

7.6. Използване на съвременните информационно-комуникационни технологии при обслужване и оптимизиране дейността на инфраструктурите.

7.7. Обезпечаване на методическо, експертно и нормативно съдействие на всички членове на ОбО от централните структури на Общността на инфраструктурни проекти с голям социален и икономически ефект.

7.8. Да се обезпечи баланс в изграждането на пътни магистрали в и между различните територии на общността и рехабилитация на пътищата от всички класове.

7.9. Да се обезпечат инвестиции в държавните железници и за доизграждане на магистралите и скоростните линии, както и за регулиране на водния транспорт и перманентно поддържане на пътната мрежа.

7.10. На постоянен отчет и контрол да се поставят проблемите за доизграждане и усъвършенстване на летищата и други бази и техника за ускорено развитие на въздушния транспорт.

7.11. Поетапно изграждане чрез система на партньорство междуи българските организации по света на автогари и други необходими за директни транспортни връзки между България и Волго-Уралието с покрайнините им в различни посоки по света за обезпечаване  на безпроблемен транспортен достъп на българите от различни страни в света до конкретни  територии и културно-исторически паметници и природни забележителности, свързани с българската история, култура и цивилизация.

7.12. Да продължи изграждането на модерна пристанищна база по Черно море и р. Дунав.

7.13. Развитие на инфраструктура, адаптирана с трансевропейските и други транспортни мрежи, отговаряща на по-стратегическите интереси на българите от Р. България и по-крупните български общности в Европа и света.

8. Хранително-вкусова промишленост

8.1. Възстановяване на традиционните сектори на хранително-вкусовата промишленост с цел обезпечаване на качествени храни за българското население.

8.2. Внедряване на нови технологии на хранително-вкусовата промишленост, запазващи хранителните качества на вложените суровини.

8.3. Ефективно използване на еврофондовете за стимулиране на различните български производители на храни с постигната добра производствена практика в хранителната и преработвателна промишленост по стандартите на ЕС.

8.4. Стимулиране производството на екологично чисти и здравословни български храни и хранителни продукти.

8.5. Осигуряване на държавна подкрепа за развитие на неконкурентоспособните, но жизнено важни за изхранване на населението сектори от хранително-вкусовата промишленост – плодове и зеленчуци, мляко, месо и месни продукти, и други.

8.6. Разработка и внедряване на финансово и кадрово обезпечени програми за технологично обновление на отрасъла в съответствие с изискванията на ЕС.

9. Транспорт и съобщения.

9.1. Перманентно подновяване на схемата за обслужване на населението и обезпечаване на различните отрасли на националното стопанство със съвременни транспортни и комуникационно-съобщителни средства от железопътния, автомобилен, воден и въздушен транспорт и съвременни високоефективни телекомуникационни средства за съобщения.

9.2. Решаването на транспортните задачи и осъществяване на транспортното обслужване да се съобразява с материалната и околна среда и най-ефективните за целта по себестойност и опазване на атмосферата транспортни средства, на базата на комплексно-целеви подход в планирането и внедряването на съответните транспортни схеми и решаването на конкретните транспортни планове.

9.3. Да се разработват и внедряват конкретни перспективни мерки с дълготраен икономически ефект за целесъобразно ефективно използване на организираната система от технически средства и съоръжения за превоз на стоки и пътници по шосе, въздух и море.

9.4. Обезпечаване на дългосрочно разширяване и поддържане на шосейната мрежа – главни, първокласни и магистрални шосейни пътища, възстановяване на корабостроенето и ефективността на водния морски и речен транспорт.

9.5. Разширяване и поддържане на съвременното ниво на вътрешните и международни въздушни линии със съвременни самолети.

9.6. По-нататъшно внедряване и развитие на съвременни модерни пощенски, електронни и мобилни съобщителни средства и комуникационни системи и средства за електронно масово осведомяване, радио и телевизионно разпръскване на цифрови информационни предавания и програми.

9.7. Финансово и организационно обезпечаване наситеността на териториите, заселени от гражданите от българската общност със средства за масова информация и комуникации.

 

VI. Социална сигурност и социална политика

1.1. Осъществяване на справедлива социална политика, основана на ускорен икономически растеж и ръста на БВП.

1.2. Осигуряване за всички членове на общността на конституционното право на труд и почивка в съответната страна.

1.3. Гарантиране на равен старт за труд и заетост на всички членове на българската общност, независимо от възрастта, етническата и религиозната принадлежност.

1.4. Намаляване на безработицата на членовете на общността до оптимално допустимо равнище за съответната страна.

1.5. Осъществяване на социална защита на гражданите от рисковите групи в общността.

1.6. Постигане стандарт на живота, съответстващ на стандарта на живот на другите граждани в съответната страна.

1.7. Въвеждане на почасово заплащане на труда.

1.8. Заплащането на труда и актуализирането на размера на пенсиите да става в съответствие с ръста на БВП в съответната страна и инфлацията.

1.9. Социалните помощи да се гарантират в размера за съответната   страна, определен от органите й.

1.10. Създаване условия за мотивирано задържане на високообразованите и квалифицирани граждани в съответната страна, поддържащи приятел-ски и делови връзки с България.

1.11. Осъвременяване и оптимизиране на трудовото законодателство.

1.12. В общобългарската общност да се обезпечат изискванията за развитието й като социална и социално справедлива общност.

1.13. Да се организира мрежа от социални услуги на неправителствени и частни организации под надзора и с помощта на държавните институции.

2. Финансова сигурност и обезпеченост.

2.1. В цялостната си дейност ООБ да насочи вниманието на кадровия си потенциал за реален принос на българите в европейската и световна общност по решаване проблемите , заложени в Манифеста на “ужасените икономисти”, относно кризата и дълговете в Европа и излизане от съвременната финансова безизходица чрез:

– Стриктно обособяване на финансовите пазари и дейността на финансовите играчи. С цел избягване на фалитите да се забрани банковата спекулация за собствена сметка;

– Намаляване на ликвидността и дестабилизиращата спекула чрез контрол върху движението на капитали и налагане на такси върху финансовите транзакции;

– Ограничаване на финансовите транзакции до нива съответстващи на нуждата на реалната икономика;

– Въвеждане таван върху заплатите на брокерите.

 

2.2. За обезпечаване на благоприятстващо въздействие върху стопанския растеж на финансовите пазари да се работи за постигане на:

– Значително укрепване силите на противодействие предприето за задължаване ръководствата на същите да защитават интересите на всички заинтересовани страни;

– Развиване на политика за публично кредитиране с преференциални условия за приоритетни в социално и екологическо отношение дейности за намаляване зависимостта на предприятията от финансовите пазари;

– Значително увеличаване облагането на високите доходи за да се обезсмисли надпреварата за постигане на непосилна рентабилност.

2.3. За използването на пазарите като добри индикатори за платежоспособността на държавите, да се:

– Упражнява перманентен натиск върху рейтинговите агенции да не използват произволно въздействие върху лихвените проценти на облигационните пазари;

– Ограничаване и премахване заплахата на финансовите пазари над държавите чрез партньорско изкупуване на държавни ценни книжа от Европейската централна банка.

2.4. Обезпечаване извършването на публичен и граждански одит на държавния дълг за установяване източниците му и определяне на основните притежатели на ценни книжа по дълга и тяхната стойност.

2.5. За предотвратяване преразглеждането на публичните разходи и свързаните с това социални и политически партньорства да се:

– Запази и увеличи нивото на социалната закрила срещу безработица, жилищно настаняване;

– Да се увеличат бюджетите за образование и наука, както и инвестициите в екологията, за създаване устойчив растеж и постигане на голямо намаляване на безработицата.

2.6. Да се възстанови балансът на публичните финанси, за да не се прехвърлят финансовите последици от разточителността на сегашното поколение върху следващите чрез:

– Възстановяване силно преразпределящия характер на данъците върху доходите;

 

– Премахване на данъчните облекчения на предприятията, когато те не водят до увеличаване на заетостта.

2.7. Работа за възстановяване на доверието на финансовите пазари за финансиране на държавния дълг в две направления:

– Настойчивост пред ЕС да разреши Европейската централна банка да финансира с нисък лихвен процент пряко държавите;

– При необходимост, държавният дълг да се преструктурира с определяне таван за обслужването му до определен процент от БВП и се диференцират кредиторите в зависимост от броя на притежаваните ценни книжа и премине от най-големите частни лица или институции – рентиери, значително удължаване профила на дълга, частичното му или пълно анулиране и да се предоговарят прекомерните лихвени проценти по ценните книжа емитирани от държавите в затруднение.

2.8. Да се положат максимум усилия за дискутиране и усъвършенстване на икономическата политика на ЕС с премахване на фалшивото съдържание на положението, че ЕС брани европейския социален модел, че еврото е щит срещу кризата и се изостави неолибералната доктрина с незащитимата й хипотеза за ефективност на финансовите пазари.

2.9. Оптимизиране на финансовата политика за стимулиране на производството и потреблението на стоки, услуги, продукти и ценности.

2.10. Прилагане на най-новите достижения в бюджетната, данъчната, инвестиционно-дебитната и кредитна политика на организациите и общностите на българите по света.

2.11. Успешно прилагане в практиката на данъчни политики, основани на принципите на солидарното общество и конкретни приноси към фиска, съразмерими с доходите и имуществото на гражданите.

2.12. Ненадвишаване ръста на годишната инфлация над размерите й в развитите страни и достигане на доходите на населението в тях.

2.13. Поддържане на висок кредитен рейтинг на банките в териториите с българско население.

2.14. Привеждане финансовото обезпечаване на дейностите за устойчивото развитие в съответствие с изискванията на ООН.

 

 

3. Преодоляване на бедността и намаляване на безработицата.

3.1. Да се разработят финансово обезпечени програми за осигуряване възможността на българските граждани да заработват повече средства за живот на устойчива основа.

3.2. Да се въвлече местното население в дейност по рационално използване и оползотворяване на природните ресурси, като получава част от печалбата на дадения регион.

3.3. Финансовата помощ към населението да се насочва за дейността му по решаване екологичните проблеми и осигуряване основните потребности на бедните и нуждаещите се.

3.4. Стремежът на държавните институции, неправителствените организации и цялото гражданско общество трябва да насочи към съдействие да се работи за пълно изкореняване на бедността и недохранването, чрез обезпечаване на пълна заетост на трудоспособното население.

4. Решаване на демографският проблем.

4.1. Подпомагане съвременното семейно планиране и отговорно родителство. Освобождаване от ДОД на съпрузите, когато отглеждащият дете до 3-годишна възраст родител е безработен.

4.2. Системно материално регулиране и планомерно стимулиране на качественото възпроизводство на общността.

4.3. Материалното стимулиране на раждаемостта да обхваща семействата, имащи до 3 деца, независимо от общия доход на семействата. Увеличаване размерът на детските надбавки и ежегодното им индексиране.

4.4. Намаляване на детската смъртност до равнището на по-развитите страни.

4.5. Ограничаване на емиграцията чрез подпомагане разкриването на нови работни места, заетост в зелената икономика и технологичното обновление, образованието и науката.

4.6. Ликвидиране на явлението скитащи и бездомни деца на членове на общността.

4.7. Решително подобряване условията за живот и възпитание на децата от общността, лишени от родителски грижи по различни причини.

4.8. Създаване на условия за завръщане на емигрантите в Отечеството в случай на необходимост.

4.9. Подпомагане организирането на заселване в Р. България на 1 милион българи от диаспората (Украйна, бившите съветски републики в Азия и Румъния) в райони, изпаднали в състояние на демографска катастрофа     (Странджа – Сакар, Трън – Белоградчик, Лудогорието, Родопите).

4.10. По-пълно интегриране на българомохамеданите в общността.

4.11. Социално и културно интегриране на децата на ромите в българ-ските общности в Р. България и по света.

4.2.12. Системно материално регулиране и планомерно стимулиране на качественото възпроизводство на общността.

4.13. Разработване на целенасочени политики и глобален дългосрочен план за увеличаване броя на ражданите деца, за намаляване детската смъртност.

4.14. Системно материално регулиране и планомерно стимулиране на качественото възпроизводство на населението.

4.15. Ликвидиране на явлението скитащи и бездомни деца, повишаване отговорността на родителите за отглеждане и възпитание на здраво поколение и изкореняване на домашното насилие над тях.

4.16. Да се създаде специализиран фонд “Деца без родители и родители без деца”, с цел безплатно лечение на двойките с репродуктивни проблеми и създаване на условия за поощряване семействата, приели да отглеждат деца от детски домове, както и за подобряване на условията на живот и възпитание за настанените в тези домове деца, лишени от родителска грижа.

4.17. Да се води политика за обезпечаване завръщането на емигрантите в Родината.

5. Спорт и туризъм

5.1. Изискване пред държавните институции за обезпечаване със съвременна спортна и туристическа база и разкриване на спортни училища и школи в съответните територии. Модернизиране и строителство на нови спортни бази в страните и общността.

5.2. Прилагане на ефективни мерки за физическо развитие на децата и младежта и на хората от всички възрасти.

5.3. Привличане на максимален брой членове на българската диаспора в спортно – туристическа дейност. Подпомагане на аматьорските спортни клубове в страната.

5.4. В центъра на масовата туристическа дейност сред всички възрастови групи от българските организации в Р. България и други страни да се поставят еко- и културно – историческото направления на туризма.

5.5. Създаване на конкретни условия за всеки гражданин на общността, работещ за постигане на високо спортно и туристическо майсторство.

5.6. Разширяване и обновяване на туристическата база в страната.

5.7. Съдействие на професионалните спортни клубове за достигане равнището и стандартите на европейския и световен спорт.

5.8. Превръщане на България и общобългарската общност в доходоносна и висококачествена туристическа дестинация.

5.9. Оказване помощ на организациите на българите по света за развитие на спортна и туристическа дейност.

6. Здравеопазване.

6.1. Природосъобразният начин на живот да стане основна задача пред всяка българска общност, гаранция за смислен и пълноценен жизнен път за всеки Българин.

6.2. Превантивните прегледи, процедури и масови здравни мероприятия да са първостепенна задача в системата на здравеопазването. Не лечението, а предпазване на здравето – този опит сред древните българи, приоритетно да се внедри в съвременната ни практика.

6.3. Съобразяването с изследванията и изводите от медицинските проучвания в сферата на здравеопазването сред членовете на българската общност и обучението по здравна култура да започва от първите дни на родилия се българин и да продължи до края на живота му.

6.4. Медицинското образование трябва да се насочи към пълноценно използване опита и традиционните здравни норми, ползвани от българската общност още от древността.

6.5. Изучаване и използване на природните дадености и феномени в полза на здравеопазването и лечението, като минералните извори, източници на лечебна вода и места за лечебни процедури, районите със специфичен, лечебен микроклимат, морски и планински райони, свободни от промишлени замърсявания и подходящи за продължителни лечебни процедури.

6.6. Идентифициране на множеството български лечители и средства и паралелното им използване със съвременната медицина, с цел тяхното пълноценно използване.

6.7. Използване на контактите в рамките на световната българска общност за обмен на информация, опит, обучаване на медицински специалисти, създаване на съвместни медицински лечебно възстановителни центрове в името на здравето на световната българска общност и здравословното развитие на подрастващите поколения.

6.8. Създаване на програми, разчупващи илюзията на стандартната медицина, поддържана сред хората, че само тя ги лекува.

6.9. Разработване мероприятия като лекции, филми, клипове и други материали и разпространението им сред българите в общността, за пробуждане на съзнанието и преоценка на приоритетите на човека.

6.10. Създаване на система за опазване здравето на българите, включваща физическо, психическо и енергийно здраве. Разпределяне на отговорността между гражданина и държавата.

6.11. Изготвяне и предлагане на ново преразпределяне на отговорностите и задачите на различните медицински професии и лечебни заведения.

6.12. Сваляне на ограниченията и бариерите, които са поставени на хората в България и изобщо по света и даване на правото на свободен избор по отношения на опазване на собственото здраве и живот.

6.13. Осъществяване на връзки с българите – наследници на древните български държави, и изучаване на опита по отношение на леченията, които те са използвали и благодарение на които се е запазила нацията ни. Организиране на мрежа за обмен на знания, идеи и инвестиции.

6.14. Създаване на центрове за здравна профилактика като основна предпоставка за запазване здравето, т.е. хората да умират не от болест, а от старост и без болка.

6.15. Чрез и с пенсионерските организации да се създадат и утвърдят здравно-възстановителни програми за бързо възстановяване, използвайки природосъобразните методи с цел икономия на средства.

6.16. Изграждане на съвместни мероприятия с туристически и исторически направления за опознаване на значимите за здравето природни източници и дадености в България, като Свята земя и ползването им от всички българи от и извън България под формата на почивки, екскурзии и други. Картографиране и опазване на енергийните места и райони в България.

6.17. Организиране на обмен на студенти и ученици, изучаващи теми от традиционно българско здравеопазване, профилактика и билколечение, здравословно хранене, по време на ваканциите. Оказване безплатна здравна помощ на хората със затруднения от финансов и социален характер.

6.18. Организиране производство на здравословни храни, традиционни здравословни ястия, здравословно хранене. Организиране на мрежа за обмен на продукция и инвестиции.

6.19. Създаване на “Български здравни клубове” в страните, където има български общности, за оказване на здравна помощ и здравна просвета.

6.20. Изграждане на общобългарска здравна стратегия с контролен механизъм над държавните органи за осигуряване на конституционно право на българите за достъп до качествени и неотложни медицински грижи.

6.21. Въвеждане съвременна модерна система на управление на ресурсите (човешки, материални и финансови), съобразени с реалните нужди на обществото.

6.22. Разработване на международни секторни стратегии за здраве и развитие и подобряване координацията между основните дейности на здравната система.

6.23. Осигуряване системен контрол върху качеството на медицинската дейност и подобряване финансовата политика със съблюдаване препоръките на ЕС за:

– Увеличение публичните средства и здравни вноски;

– Внедряване на принципите на коректност, справедливост и равнопоставеност във взаимоотношенията на НЗОК и медицинските специалисти;

– Задължително допълнително здравно осигуряване и данъчни облекчения. Средствата от здравно-осигурителните фондове да се използват само за целите на здравеопазването.

6.24. Създаване на национална програма за превенция, диагностика и лечение на инфекциозни и с голямо медицинско значение заболявания, като сърдечно-съдови, онкологични, психични и други.

6.25. Реформиране на здравно-осигурителната система на база на модела на държавно-публично-частно партньорство, като се осигури:

– Финансовото обезпечаване на здравеопазването да достигне 7% от БВП;

– Разкриване на частни фондове;

– Максимално увеличаване на броя на осигурените лица в държавата;

– Законови разпоредби за увеличаване на публичните средства.

6.26. Балансиране броя на болниците за активно лечение, в доброволния сектор, доболничния сектор, превантивните институции и рехабилитационните центрове и диспансери.

6.27. Оборудване на здравните заведения с модерна диагностична, терапевтична и рехабилитационна апаратура.

6.28. Усъвършенстване организацията на спешната медицинска и доболничната помощ.

6.29. Модернизиране на медицинското образование и следдипломно обучение на лекари, стоматолози, фармацевти и специалисти по здравни грижи, които да са обект на перманентно действаща програма за квалификация и усъвършенстване;

6.30. Стимулиране участието на българските медицински специалисти в международни и европейски проекти и увеличаване инвестициите за научно-медицински изследвания.

7. Общностни интереси, свързани със сигурността.

7.1. Общностните интереси за вътрешната сигурност, свързани с работата на специализираните служби за сигурност в съответните страни.

7.2. Дейности за гарантиране личната и колективната сигурност на членовете на общността.

7.3. Защитаване живота и имуществото им.

7.4. Водене на безкомпромисна борба с нарушения на обществения ред и закона – наркотрафик, контрабанда, сутеньорство, финансови злоупотреби, пране на пари и други криминални престъпления.

7.5. Оказване на помощ за ликвидиране на организираната престъпност, ако в нея са включени членове на общността.

7.6. Недопускане на опити за предизвикване на етнически и религиозни противоречия и конфликти в общността.

7.7. Българските общности имат общи интереси като продължители на традициите на българските общности през вековете.

7.8. Дейността на организациите на българите се определя от изработени собствени правила, съобразно местните условия, които изискват:

– Определяне на външните рискови фактори за общността и националната идентичност на членовете й;

– Определяне на нормативи, съобразно които да се оказва помощ на за-страшените членове на общността за стабилизирането им;

– Осигуряване на необходимия кадрови потенциал за правилното функциониране на общността;

– Планиране и организиране на материално-техническата основа за нормалното функциониране на общността;

– Планиране и осъществяване участието в международни прояви и дейности;

– Подготвяне на мерки за борба с извънредни ситуации (земетресения, пожари, наводнения, крупни аварии, епидемии, отбрана, медико-санитарна подготовка и др.).

– Определяне и планиране на кадрови резерв на ръководството на общността и неговото използване при определени обстоятелства

7.9. Изграждане на школи, курсове и други форми по възможност, при нужда за професионална подготовка на ниско образовани младежи от общността, където в рамките на неголям срок да получат професионална квалификация.

8. Съдебна система и вътрешна сигурност.

8.1. Върховенството на закона е заложено в Конститутивния регламент на ООБ за гражданите на Общобългарската общност и в Конституцията на Р. България за българските граждани.

8.2. Правовият ред в Общобългарската общност да съответства със стандартите на правната система на ЕС, ОНД и да е в съответствие с тези на другите страни с българско население.

8.3. Да се оказва методическа и друга помощ за обезпечаване пълна координация в дейността на правоохранителните органи (съд, прокуратура, следствие, полиция).

8.4. Участие в разработване и внедряване на наказателно-процесуален закон, прилагащ постиженията на европейското съдопроизводство.

8.5. Промяна в организацията на съдебната система, водеща до ритмично, качествено и ускорено съдопроизводство и ликвидиране на корупцията.

8.6. Реформиране и актуализация на дейността на службите за сигурност, с цел гарантиране собствеността и колективната сигурност в Р. България и гражданите на Общобългарската общност по света.

8.7. Внедряване в практиката принципите на Хартата на неправителствените организации за национално и общобългарско етническо, религиозно, социално-икономическо и политическо помирение и духовно единение.

8.8. Ефективно противодействие на организираната престъпност, ислямския фундаментализъм, кибертероризма и опитите за нелегално проникване на емигранти.

8.9. Обезпечаване перманентен ефективен митнически и полицейски контрол за пресичане на контрабандата.

 

VII. Околна среда и опазване на природните ресурси.

1. Ефективно използване на природните ресурси.

1.1. Разработване на стратегия, отчитаща поземлено ресурсната база, изменението числеността и състава на населението и неговите интереси.

1.2. Въвеждане на екологично планиране на ландшафта в мащабите на екосистемите и водоразделите, поощряване устойчивите средства за съществуване.

1.3. Ограничаване използването на орни земи за други нужди.

1.4. Запазване традиционните и местни методи за ръководене на стопанството, а именно: пастирство, сеитбообращение и оставяне на угарни земи, терасиране.

1.5. Изпробване пътищата за евентуално включване на земите и екосистемите в общонационалните показатели за икономическо развитие (БВП).

1.6. Поощряване включването в процеса на рационалното използване на материалните ресурси на жените, младежта и други групи на коренното население.

 

2. Намаляване емисиите на вредните вещества във въздуха, водите и почвата.

Защита на атмосферата

2.1. Да се разработи точна методика за прогнозиране нивата на атмосферното замърсяване и концентрациите на газове, предизвикващи парников ефект.

2.2. Модернизиране на съществуващата енергийна система и повишаване ефективността й с нови, възобновяеми източници на енергия от слънцето, вятъра, водата, биомаса, геотермални източници, животните и човека, в разумно необходимите граници.

2.3. Обучение на населението как да разработва и използва по-ефективно по-малко замърсяващите видове енергия.

2.4. Координиране на регионалните енергийни планове за ефективно производство и разпределение на екологично безопасните видове енергия.

2.5. Извършване на екологична оценка и други решения за съчетаване на енергийната, икономическа и екологична политика.

2.6. Разработване на програми за потребителите за оценка на енергоефективността.

2.7. Опазване и използване на водите.

2.7.1. Устойчиво управление и рационално използване на подземните, повърхностни и минерални води.

2.7.2. Геотермалните (минерални) води да се включат приоритетно във водния баланс на съответните територии.

2.7.3. По-тясно обвързване на териториалния воден баланс с последиците от променящия се климат.

2.7.4. Перманентно развиващи се дейности, свързани с наблюдението и изследването на моментното състояние на водите на базата на ситуацията те да се обвържат с реализация на програма от мерки водещи към защита и опазване на натуралните чисти и минерални води.

2.7.5. Перманентно изследване и сертифициране на питейната годност на водите, каптиране на водоизточниците и тяхното маркиране с указания за годност за пиене от населението.

2.8. Осигуряване на градското и селско население, и селските райони с питейна вода и санитарно-хигиенни условия.

2.9. Въвеждане и прилагане на норми за отстраняване на битови и промишлени отпадъци.

2.10. Минимализиране на предаваните чрез водата заболявания.

2.11. Въвеждане на задължителна експертиза за екологично въздействие на всички нови проекти, свързани с усвояването на водните ресурси.

2.12. Даване приоритет на задоволяването на основните човешки потребности от вода и защита на екосистемите по т.2.13. Осигуряване безопасността на водните екосистеми при развъждането и промишления улов на риба.

2.14. Обезпечаване защитата на горската растителност в речните басейни и свеждане до минимум въздействието на селскостопанските замърсяващи вещества върху водата.

2.15. Осигуряване необходимите количества вода за животновъдството и запазване качествата на водата от замърсяване с отпадъци от животновъдството.

2.16. Защита на почвите.

2.16.1. Разработване на перспективни програми, обезпечаващи безопасността при използване на токсичните вещества и за унищожаване на опасните отпадъци и канализационни води.

2.16.2. Промишлените предприятия да предоставят информация относно потенциалните опасности и за случайните изхвърляния в годишен обем на токсични химически вещества.

2.16.3. Внедряване на практически мерки за засилване строгостта в действащите в страната правила за използване на токсичните вещества.

2.16.4. Въвеждане на задължителни изисквания за внедряване на по-чисти производствени методи и технологии за рециклиране на отпадъците от промишлените предприятия.

2.16.5. Поощряване постепенното прекратяване използването на технологии, отличаващи се с повишена опасност, поради образуването на опасни отпадъци.

2.16.6. Възлагане отговорността за екологично безопасното отстраняване на отпадъците, образуващи се в процеса на производството за потребителите.

2.16.7. Стимулиране от правителството на рециклирането на отпадъците и финансиране на експериментални програми за създаване на малки домашни съоръжения за тази цел, за напояване с използването на пречистени канализационни води и получаване на енергия от отпадъците.

2.16.8. Разработване на норми за повторно използване на отпадъците, осигуряване на безопасното съхраняване, транспортиране и отстраняване на радиоактивни отпадъци.

2.16.9. Разработване на безопасни и екологически обосновани методи за отстраняване на радиоактивните отпадъци и забрана за съхраняването и заравянето на същите близо до морски брегове и речни корита.

2.16.10. Използване на най-съвременни високоефективни технологии за отстраняване на отпадъците, тяхната преработка и повторна употреба.

3. Околна среда

3.1. Членовете на общността активно да си сътрудничат с други общности, държави и организации в дух на глобално партньорство с цел опазването и възстановяването на земната екосистема и главно екосистемата на територията, на която живеят и работят. В дейността си приоритетно да ползват резултатите от международните изследвания на околната среда и устойчиво развитие за въздействието им като граждани на обществата в страните, в които живеят, върху глобалната околна среда, с технологиите и финансовите възможности, с които разполагат.

3.2. Гражданите и организациите на Общобългарската общност по места да работят и въздействат на съответните ръководни държавни органи и организации да се освобождават от нерационални форми на производство и потребление и да създават адекватна демографска политика и да изискват овладяването на екологичните проблеми с участието на всички граждани на съответната страна.

3.3. Общността да разработва и подпомага своите членове в съответните страни за ефикасни законодателни мерки в областта на околната среда и разумното потребление на природните ресурси, както и за търсене на отговорности на лица – физически и юридически, за щети, причинени от замърсяване и други увреждания на околната среда и за обезщетяване на потърпевшите.

3.4. Да се изисква от властите в съответните страни да използват икономически лостове за принуда на замърсителите да заплащат съответните разходи за нанасяне на щети и да се спазват изискванията на декларацията от Рио де Жанейро от 3 – 14 юни 1992 г. и решенията на “Рио +20” – м. юни 2012 г. по околната среда и развитието с разбирането, че вървят по начертания път от ООН към по-справедливо и достойно бъдеще за човечеството.

3.5. Организиране и провеждане на Общобългарското движение “По-богата, по-сигурна и по-справедлива Родина за идните български поколения”.

3.6. Да се разработи общностна стратегия за привеждане на производствения процес в съответствие с международните стандарти за мир, устойчиво развитие и защита на природата, включваща закриване на производствени мощности, замърсяващи околната среда и построяване на завод за обработване и оползотворяване на отпадъците и боклука, както и обезпечаване цялостната стратегия на съответната страна с планове и разработки за тази цел.

3.7. Широко да се рекламира и приведе в действие българския опит (Р. България) по еко- и ноксозонирането.

3.8. Обект на особени грижи и внимание да бъдат ядрените отпадъци, производството на уранови и други подобни залежи с пряко въздействие върху човешкия организъм и върху околната среда.

 

4. За осъществяване на екологичното равновесие в системата “общество – природа”.

4.1. Да се усъвършенства националната стратегия за балансирано устойчиво развитие на страната и общността и запазване на биологичното разнообразие.

4.2. Пълен анализ и нормативно използване на биологичните ресурси за задоволяване нуждите на обществото от храна, дрехи, жилища, лекарства, духовност.

4.3. На базата на анализа по т.2. да се изготвят и утвърдят критерии и научнообосновани норми на потребление и защита на екосистемите на гори, реки, пасища, ловни полета, морето, земеделската земя, градините и нивите, парковете, ботаническите градини, с цел поддържане на генофонда и биоразнообразието.

4.4. Провеждане на дългосрочни изследвания на биологичното разнообразие в зоните за устойчиво развитие за подсигуряване ресурси за стоки и екологични продукти за населението. Въвеждане на данъчни и други поощрения за фермери и стокопроизводители, спазващи баланса на природните ресурси, необходим за изхранването на населението.

4.5. Честно и справедливо разпределение на биологичните ресурси между потребителите, с даване определена част от тях на местните общини и население от съответната зона.

4.6. Предприемане на своевременни практически стъпки за изучаването и перманентно стесняване на сферата на влияние до пълното отстраняване на вредните нокси в съответните зони на развитие.

4.7. Строго спазване изискванията на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие.

4.8. Разработване на рационални методи за използване на биотехнологиите, тяхното справедливо разпределение, използване и безопасност.

4.9. Практически мерки и ресурси на съответните зони, подзони и райони за възстановяване на пострадалите екосистеми и биологични видове, и охрана и съхраняване на природните местообитания на изчезващите и застрашените видове.

5. Планински райони. Борба срещу засушаването

5.1. Да се стимулира работата за опазване на ресурсите и прилагането на екологично безопасни технологии, способстващи за приемане на екологично устойчиви видове на развитие в планинските райони.

5.2. Определяне на планинските райони със замърсен въздух от съседните градски и промишлени зони.

5.3. Създаване на информационни центрове за планинските екосистеми с включен опит за устойчиво селскостопанско развитие и консервативна практика за оказване помощ на българските граждани при получаване на информация за устойчиво развитие на планинските райони.

5.4. Обучение на селските жители по въпросите на съхраняване на почвите, водните ресурси, аграрното и селско стопанство и дребномащабно напояване.

5.5. Да се разработи и реализира проект на специализирана система за борба срещу засушаването с бързо реагиране при обезпечено наличие в тази система на запаси от продоволствия, медицински персонал и лекарства, жилища, транспорт и финанси, национални и регионални системи за метеорологични наблюдения и мониторинг на водните ресурси. Получената информация да се ползва за разработка на подобрени актуални планове за земеползване и ранно оповестяване на населението за предстоящо засушаване и своевременната му подготовка срещу него.

5.6. Прилагане на специализирани начини на управление на фермерските стопанства и пасищното животновъдство в районите, предразположени към засушаване.

 

VIII. Заключение.

1. Привеждането в действие изпълненията на настоящата комплексната целева програма е реална предпоставка за основополагането на научно-практически уникални прояви на общобългарската мисловна и реализаторска стратегия за изграждане  на нова обществено-историческа формация (нов обществен строй) – ноосферизъм, нова политическа и обществено-икономическа система на перманентно устойчиво развитие на човека и човешкото общество, в това число и Общобългарската общност и на българите в Р. България през XXI век, като пряка реализация на съвременния научно-обоснован практико-приложен светоглед. Съвременното развитие – учението на акад. В. И. Вернадски.

2. Ноосферизмът е единствено възможната форма на устойчиво развитие на съвременната политическа система, новият обществено-икономически строй в епохата на XXI век – епоха на спасение на човечеството от грозящата го екологична гибел.

3. Съвременният ноосферен обществен строй, това е строй на духовния и екологически ноосферизъм, политическа система на ноосферния човек и ноосферната духовност.

4. Ноосферизмът е научна база на ноосферния обществен строй, призван да обезпечи научното управление на социоприородната еволюция от страна на обществения интелект (колективния разум на обществото и човечеството) като цяло.

5. Ноосферизмът е обществен кооперативизъм, начало на кооперативната история, общество на повсеместна субективност, чиято бъдеща съдба е в зависимост от човешките качества на съвременните човешки интелект и мисъл. Той е реализация на образованото общество с висш приоритет на развитие на образованието и науката призвани да обезпечат реализация на нужното управление на социоприородно развитие и пробив на човечеството към истинската свобода.

6. Пълната характеристика на същност и начин на постигане на организация на устойчиво развитие като пълно отражение на усилията на човечеството и международното политическо сътрудничество, под ръководството и насоките на ООН и континенталните, и друг вид съюзи, за общочовешко помирение и устойчиво духовно единение, културно, материално и историческо развитие през XXI век, са обект на последваща разработка на ООБ, като неразделна втора съставна част на комплексната целева програма за устойчиво развитие.

 

9 май 2013 г. – Ден на победата,

Европа и българската античност

гр. София – “Българиада – 2013”