Calendar

декември 2017
П В С Ч П С Н
« окт.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

КОМПЛЕКСНА ЦЕЛЕВА ПРОГРАМА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ОБЩОБЪЛГАРСКА ОБЩНОСТ (Трета част)

 

XII. Външнополитическа дейност – организаторска, дипломатическа и социално-икономическа.

1. Цялостната външнополитическа дейност на ООБ се реализира чрез регионалните организации в отделните страни с граждани на Общобългарска общност.

2. Допълнителното укрепване на организациите по т.1. да се насочи поетапно към:

2.1. Официално изграждане или предоставяне функциите на основна организация на българите в дадена страна от страна на другите организации в тази страна да функционира с правата и задълженията на Централна регионална организация – координатор на дейността на местните организации в страната и представител на същите в централните звена на ООБ.

2.2. Новоизградената или с предоставени функции от други организации на българите Централна организация да организира и провежда цялостната външнополитическа дейност на ООБ в тази страна, на основание на реализация на целите и задачите. заложени в Общобългарската доктрина.

2.3. Приоритетно централните организации в съответните страни да координират изграждането и активизирането на дейността на новоизградените и съществуващи местни организации на българите и регионалните групи на Общобългарския парламент, МАБИК и ОБНУ “Г. С. Раковски”.

2.4. Във всички страни по света организациите на българите да активизират разширяване обхвата на реалните участници – гражданите на Общобългарска общност и местните организации в цялостната дейност на местните и регионални, на различни равнища, включително и на централно за страната, като действителен партньор на българите по света, за духовно единение и устойчиво развитие, и приноси в световната културна съкровищница.

3. Да се разработи стратегия за външната политика на Общобългарска общност, водеща към ефективно включване на българите по света в решаването на общочовешките и общоевропейските проблеми и политики за единение, мир, сътрудничество и устойчиво развитие и до извеждането като приоритетни нерешените въпроси на организациите на българите по света, с особено значение за сигурността на българите на всички равнища.

4. Външната политика на страните суверен, полусуверен и на другите страни по света с по-крупни общности на граждани с български произход да се основава на принципите на активност, последователност, приемственост, равнопоставеност и реципрочност в отношенията с другите страни и народи по целия свят.

5. Централната задача на Общобългарската външна политика е да обезпечи независима, суверенна, международна равнопоставеност на страните с мнозинство на граждани от български произход.

6. На преден план в цялостната външнополитическа, организаторска, социално-икономическа и дипломатическа активност на Общобългарска общност чрез ООБ да се поставят проблемите за получаване на международноправен статут на активен участник в дейността на ООН и ЕС на равноправна основа с общностите на другите народи по света.

7. Като партньор на ЕС и НАТО чрез държавата суверен Общобългарска общност да активизира дейностите си по осъществяване на международната сигурност и икономическия ред в Европа и света.

8. ООБ да предприеме практически стъпки пред ЕС за преференциално активно включване на българите от Волжка България и други части на територията на Русия и други държави от бившия СССР като реални партньори в цялостната дейност на Общността. В това направление приоритетно да се работи с и за автономните републики и окръзи в РФ, Кабардино-Балкария, Гагаузия и Приднестровието, Молдова и Украйна, на базата на изграждане и разгръщане дейността сред и на местното население на центрове като този в Уляновска област за Волжка България.

9. Да се окаже помощ и съдействие на автономните държави полусуверен и области с население от български произход, говорещи руски език и изповядващи исляма, да възстановят българското име на населението като цяло и на името на античните им и/ или ранносредновековни формирования и държави и даването им на специализиран статут във взаимоотношенията със страните от ЕС.

10. Балканската политика на ООБ да бъде в унисон с националната политика на страната суверен Р. България за превръщането на Балканите в зона на мир, сигурност и сътрудничество.

11. Да се да се поставят изисквания пред държавните органи на Р. България и да им се оказва помощ и подкрепа за активизиране и целенасочване на външната политика към справедливо решаване на българската и общобългарската кауза.

11.1. В отношенията с Р. Сърбия да се ускори, детайлизира, целенасочи и проблемът с несъответстващата на международното право система и договореност, продължаващо незаконосъобразно владеене от Р. Сърбия на Западните покрайнини и премахване на асимилационната спрямо българското население там сръбска политика. Това решение да се търси по дипломатически път, чрез обвързване на членството на Р. Сърбия в ЕС, с решаването на този проблем, а така също и чрез Международния съд в Хага.

12. По отношение политиката спрямо БЮР Македония да се води съвместно на ООБ и правителството на Р. България политика чрез и с помощта на ЕС и ООН за възстановяване на незаконно отнетото българско гражданство на всички българи в БЮР Македония през 1946 г. и 1952 г. Да се обвърже решението на ЕС за приемането на БЮР Македония за член на Съюза с незабавно прекратяване от нейна страна на политиката за отнемане, фалшифициране и присвояване на историята, културата, идентичността и историческата памет на и спрямо българските граждани и Р. България. Цялостната външна политика на ООБ да се насочи към реализирането спрямо БЮР Македония на политика на принципа “Един народ, живеещ в две различни държави”.

13. ООБ и Общобългарска общност да предприемат мерки за пресичане вмешателството на Р.Турция и нейни представители във вътрешните работи на Р. България и други страни с компактно българско население, на нейната политика на натиск върху българските държавни институции и българското население за отказ от изконни български територии и изконно българско население на Р. България – тюрко- и български говорещо и/ или изповядващо исляма, да носи българско име и изповядва вярата, които са негови още от векове назад, като ги обявяват за турска и турски граждани и го подтикват към етническо напрежение за реализация целите си отразени в политиката и на неоосманизма.

14. Обект на особено внимание и дейност за духовно единение в рамките на Общобългарска общност, на органите на управление и ООБ като цяло, да се превърнат взаимоотношенията и взаимодействието с организации на българите от Р. Турция, включително и приоритетно с тези, които са се изселили по време на възродителния процес.

15. Да се упражни натиск върху НС на Р. България за отмяна на противобългарската декларация, приета от него, по повод възродителния процес.

16. На преоценка и детайлен анализ да се поставят процесите и явленията в Р. България и автономните републики, области и други административни териториални единици в Руската федерация, Р. Сърбия и БЮР Македония, сред говорещите на български, руски или сръбски език българи, откъснати от естествената им среда на развитие и самоопределение чрез външен натиск и принудително външно самоопределение, като етнически българи.

17. Чрез българските, европейски и международни органи и организации и държавни институции да се окаже въздействие върху Р. Турция за изпълнение на Ангорската спогодба от 1925 г. за компенсации на прогонените от Източна Тракия българи и спогодбата между Р. България и Р. Турция, за взаимното признаване на етническата принадлежност на българите – тюрко- и българо-говорещи, и че в България няма етнически турци.

18. Да се изиска от правителството на Р. Гърция признаването на наличието на българско национално малцинство в Гърция, чрез препотвърждаване на решенията си от Лозана и Севр и спогодбите Калфин – Политис и Карандарис – Моллов.

XIII. Единение, устойчиво развитие, идентичност и международен престиж на българите, България, Европа и славянските народи.

1. Единената Общобългарска, наднационална, субетнична българска общност да постави в центъра на цялостната си дейност проблема за българската, европейска и славянска идентичност и устойчивото им развитие. Взаимоотношенията на Общобългарската етническа общност и славянската общност да се градят на принципа на признаването на историческата Българска античност и културно-мисловната неетническа общност на славянските народи – потомци на българите – гети и скити, и последователи, и ползватели, на изначалните български религиозни вероизповедания, антични български култура, светоглед, език, писменост и азбука, държавност.

2. Подкрепа, развитие и принос за устойчивост на идеите – ядро на съвременен, модерен, съответстващ на европейската концепция за нацията, като модел на национална и наднационална общобългарска идентичност. общност

3. Самоопределението на едни от други българи като принадлежащи към друг етнос и определянето им без тяхно изрично писмено съгласие след декларирана и доказана по генетичен път такава принадлежност да се инкриминира и наказва по българското законодателство като престъпление с особена тежест.

4. Да се предприемат целеви практически стъпки на международното поле на различни равнища за запознаване на страните от Европа и света с българската древност и потомственото обвързване на преобладаващата част от страните и народите на Европа и редица страни от Азия, Америка и Африка с първите европейци и българите, с тяхната древна култура, история и цивилизация.

5. Участието на българите в славянското семейство е на базата на ясното разграничаване , че те не са етнически славяни по произход, а по духовната си нагласа и обвързаност с конкретния идеализъм на потомците са славяни, на които са предоставили , език, писменост, култура, религия и цивилизация, своето предложения за националната държава и единен светоглед. Те ще реализират историческата си мисия на базата на общия си копнеж и обща глъбина, стремежа си към правда на всяка цена, за всички хора по света, за цялото човечество , без оглед на граници, нации, раси и култури.

6. Европейската идея за обединена Европа на нациите застава в центъра на цялостната външнополитическа дейност на ООБ и Общобългарската общност, чрез която българите по света виждат реализирана своята надежда за мир, справедливост, свобода, демокрация и равенство.

7. Общобългарската общност и ООБ да се противопоставят и да неутрализират опитите за тяхното обезличаване и отблъскване от тях и българската нация в страната суверен на големи групи население чрез манипулиране на етнически и религиозни предразсъдъци. Успоредно с това същите да работят за предотвратяване и предизвикване на провокации от външни сили и среди вътре в тях, които страдат от шовинизъм, расизъм, ксенофобия, етнофобия и други заболявания на общностния суперетносен и национален дух.

8. Възприетата като единствено достойна за уважение социална доктрина на справедливостта и равенството, кооперативизацията и обществено устройство, в което човешките права, свободи, но и отговорности, са основни критерии за легитимност, заляга в основата на цялостната Общобългарска доктрина, теория и практика.

9. Общобългарската общност и ООБ се обявяват и работят за съхраняване даване простор на реализацията на волята и стремежа на всички народи на вярност към собствените си демократични и хуманистични ценности, изграждани в резултат на хилядолетната им еволюция в рамките на европейската културна идентичност.

10. Реализирайки своята дейност за устойчиво развитие българската общност по света и съответните й регионални и местни структурни звена и организации, изпълвайки със смисъл и съдържание девиза “Винаги с Европа, никога против Русия и САЩ”, да реализират конкретни мерки сред гражданството си за преодоляване у всеки българин на дилемата “Изток или Запад”, стремежа и да се премине към обща общоевропейска, а не западна цивилизация на културен глобализъм и културен империализъм.

11. Сред гражданите на Общността да се работи за запознаване с трайните принципи на културния империализъм за насаждане на чужди културни образци и постижения въобще, под прикритието на глобализацията, за обезличаване и лумпенизиране на културните й потребности на нея, Европа и света.

Главните принципи на културния империализъм са:

11.1. Приоритетно налагане на култура, насочена към геноцид на стотици народи, нации и етнокултурни общности, включително и българите.

11.2. На мястото на божествата се поставя пазарът като висша ценност, единствен обект на преклонение, абсолютен меценат и арбитър за “достойнствата” на плодовете на културата, чрез единствен принцип, измерващ “продаваемост” и “размер на печалбата”.

11.3. Манипулиране на традиционните общества и общности с идеята за модерност и идеята за мобилност и свобода на изразяване, като се налага като главна форма на духовно общуване културната тирания на елементарните медии и еднотипна потребителска култура и налагащия се алгоритъм на алчността.

11.4. Създаване на фалшиви “звезди” на славата, узаконяване на корупцията, организираната престъпност и безотговорност, притъпяване на чувствителността към специфичната духовна идентичност и лумпенизиране на културата.

11.5. Насаждане на духовна и материална бедност чрез ликвидиране на критичното мислене и лумпенизиране на гражданското общество.

12. С цел преодоляване на тези разрушителни черти на неолибералната култура да се премине към конкретни парадигми на алтернативна култура, отличаваща се със следните по-важни принципи:

12.1. Възпрепятстване глобализацията на бездуховността и утвърждаване свободата  като отговорност за доброто и щастливото за себе си и другите.

12.2. Съчетаване в хармонично единство на националната и общностна неповторимост с широка отвореност към културите на другите страни, общности и народи.

12.3. Обединяване в едно световно гражданство, диалог на културите и единството им в многообразието на широката духовна палитра на ново светоусещане.

12.4. Постоянна иновация, при запазване за поколенията на непреходните нейни специфични творения.

13. Развитието на Общобългарската общност във взаимодействие със световните и европейски общности да се осъществява на принципа на постоянно засилващата се интеграция и глобализацията, като съществен и особено важен универсален принцип на същата. Решаването на проблемите в екологическата, икономическата, военната, социалната и културната области, да се извършва при широко международно сътрудничество и взаимодействие, гаранция за осъществяване в практиката на това интегриране е “европейската идея” – специфичният израз и духовно съдържание на този процес на единение и устойчиво развитие.

14. Българите и Общобългарска общност, като духовен мост на европейците и света от миналото, през настоящето, към бъдещето да противодействат активно на стремежите за:

14.1. Реализация на модели за раздробяване на държавите и нациите на етническа, религиозна и друга основа.

14.2. Отказ на една от двете части на Европа от своята културна и цивилизационна идентичност.

14.3. Едностранно налагане на грубо материалистичната, потребителска, дехуманизирана западна цивилизация с характерните и принципи на индивидуализъм, груб практицизъм, предприемачество, мотивирано от алчност, експанзионизъм.

15. Наднационалната европейска общност, с активното участие  и съдействие на българите по целия свят, да работи за израстването й като нравствена общност, закрилник на вечния мир и за Европа, и за света, и издигане самочувствието на всички нейни граждани, независимо от националната им идентичност и етническото им съзнание като европейци. Да се работи за изграждането на Европейската общност на единното семейство на европейските народи в рамките на обща, съвременна, модерна цивилизация в мащабите на Европа.

16. Българска общност и Р. България – държавата и общността на духа, да подпомагат европейските институции за изграждане на универсална европейска култура и държавност на европейския дух, с преодолени погрешни дилеми: национално или космополитно; специфично или универсално; интернационално, с пълна идентичност на нациите, с духовни и културни граници и обезпечени възможности за съществуването им, на базата и с цената на непрестанно преоткриване на собствената си самобитност.

17. Общобългарска външна политика да се актуализира с нови акценти за наднационалните и исторически стремежи на всички граждани на Общността чрез:

17.1. Съхранение, обновление и развитие на българската общностна идентичност, сигурност, независимост, териториална цялост и суверенност на държавите суверен, полусуверени и с друг статут.

17.2. Общностно и национално единство и интеграция на основата на толерантността и многообразието, като израз на културната ни самобитност.

17.3. Единение и социална интеграция, и съвременна, модерна общностна етика за любов към българите, българските регионални общностни структурни звена по света.

17.4. Преодоляване на проявите на общностен нихилизъм и шовинизъм (расизъм и ксенофобия).

18. Постигането на общобългарското единство и устойчиво развитие да се реализира въз основа на единството на ценностите, идеалите и историческите стремежи и общностен консенсус по отношение на приоритетното им значение за всеки българин.

19. Разширяването на взаимовръзките между организациите на общността на различно равнища и от различни части на света да се превърне в духовен обединител на българите на принципа на социалната справедливост. Общностното съгласие, единство, родолюбие, самочувствие да се използват в интерес на социалните групи, финансови, икономически и политически групировки в рамките на общността, Целенасочената дейност на ООБ да бъде в посока на преодоляване на пропастта между бедността и богатството, чрез премахване на узаконената експлоатация и ограбване на чужд труд и собственост.

20. В единната, еднородна българска общност толерантността към етническите и религиозни групи, грижата за техните права и свободи, не трябва да водят до тяхното отчуждаване, обособяване и отделяне от общността, защото тези комплекси, плод на историческите превратности на българите като цяло, са без генетичен произход.

21. Изучаването и преодоляването на комплексите, антиномии и парадокси на българския общностно национален дух, посочени в т.20, придобиващи значение за основополагащото изискване към българската духовност и държавност, за да служат като залог за историческото безсмъртие на общността. Главното в стремежа към общонационалното единение е да не се допуска различното да се превърне във фактор на конфронтация. Общностната външна политика да се насочи към преодоляване на възможността различията да се използват за формиране на чуждо национално съзнание у гражданите на българската общност.

22. Външната и вътрешнополитическата дипломатическа и културна дейност на Общността да се насочи към оказване помощ и съдействие на страната суверен за преодоляване на парадокса хиляди етнически българи с ислямско вероизповедание и техните деца да се наричат турци и обявяват за майчин език турския език, независимо от това, че техните майки и бащи не са го говорили и не го говорят.

23. Конструираната обща именна система, религия, общ език, традиции и ценности на нацията, като нейни признаци не променят етническата принадлежност на гражданите на общността. В нейните рамки перманентно да се поддържа модерното мислене, че българската национална идентичност може и ще се поддържа без всички граждани да са приели християнството.

24. Ръководните органи на ООБ да насочат усилията си за включване на всички възможности на своята външнополитическа дейност за сядане на една маса на религиозните водачи в различните страни по света за успешно решаване на проблема за изграждане на свят на общността, държавите и човечеството на равноправие – езиково, религиозно, независимо от вида на вероизповеданието, което изповядват и езика, който говорят.

25. Да се разработят комплексни мерки и подходи на общността за икономическата й интеграция във вид на сътрудничество, основано на взаимната изгода на участниците за разумно използване на природните и човешки ресурси на единното общностно и европейско икономическо и интелектуално пространство, чрез ползването на основните механизми на свободното движение на инвестициите и технологиите.

26. Разработване и внедряване на перманентно действащ механизъм за защита на общността и нейните граждани при резки промени на финансовата световна и европейска икономическа система и главно за подготвяната и предстояща да се внедри от САЩ, като едноличен лидер на света, замяна на хартиените долари с електронни пари и плащане на отрицателни процентни ставки по депозитите – демередж (отрицателна лихва) и гъвкаво, най-ефективно използване на евентуалните очаквани възможни добри последствия на функциониране на международната икономика при облекчени условия на разплащане с националните валути чрез изграждане на международна клирингова палата. На базата на този механизъм да се преодолее либерално-монетарната финансово-икономическа система.

27. ООБ и Общобългарската общност да водят целенасочена и ефективна дейност за овладяване на единното европейско сътрудничество от всички европейски страни с премахване на всякакви форми на дискриминация спрямо духовните ценности, идеите, научните открития и постиженията на художественото творчество на народите, за тяхното духовно опознаване и обогатяване в името на творческото им безсмъртие.

28. Общобългарската общност залага перманентно духовно обединение и устойчиво развитие на всички българи по света като основен приоритет. Изграждането на Общност на духа е от първостепенен общобългарски интерес.

29. Прародината на Общността на българите и държавата суверен да се целенасочат към създаване на условия за завръщане и приемане на емигранти и граждани на същата от различни страни по света с желание да живеят, творят и работят в териториите на далечните им или по-близки предци, праотци, бащи и деди.

30. На преден план в дейността на ООБ и регионалните централни организации на българите в страната суверен, страните полусуверен, автономните области и национални български и булгарски мнозинства и групите с преобладаващо или голяма част от същото с граждани с български произход в отделни страни, да се поставят и активират стратегически мерки и ефективни форми на работа и въздействие. Тези мерки и дейности да са обезпечаващи включването на държавите и обособени в рамките на отделни държави структурни звена на българското малцинство и групи от граждани на българските общности в дейността на уникалната организация и Общобългарската единна общност и в изграждането на централни, единни, междуорганизационни, международни и междудържавни български организационно-икономически, културни и обществено-политически организации и друг вид централни звена на управление и развитие.

Реализацията на цялостната комплексно-целева програма в Общността на различни равнища да се осъществява след персонализация на органите и организациите изпълнители и потребители, срокове, отговорниците, финансовото, политическо и гражданско обезпечаване и подкрепа на преобладаващата част от гражданите на българската диаспора по света, с цел постигане целта на същата – единение и устойчиво развитие. и благополучие.